Sep 10, 2008, 2:04 PM

Любовно писмо

  Prose » Letters
6.5K 0 0
2 min reading
  Резюме: Една вечер, както си стоях, реших да се пробвам да напиша любовно писмо. Досега не съм го правила и не съм била влюбена. Беше само експеримент. Ето го и резултатът.

 Виж, знам, че е глупаво, но просто наистина не знам как да започна. Затова е по-добре да си го кажа направо: Обичам те!

 Срам ме е да ти го кажа в очите, но просто трябва да го знаеш. Реших, че това е най-добрият начин. За мен е глупаво да се държа така. Да бъда влюбена в теб и да те обичам с цялото си сърце. Но ето, че го правя. И колкото и да ми се иска, не мога да престана.

 Признавам си, че наистина за първи път се държа така.

 Ти си един наистина страхотен човек. Когато съм с теб ми е забавно, но също знам, че мога да ти се доверя, когато имам нужда. За мен това е най-важното. Че си ме подкрепял и винаги си готов да ме изслушаш.

 Съжалявам за всеки път, когато съм се държала студено с теб. Просто такъв ми е характерът. Не показвам чувствата си, защото съм пределно наясно колко силно може да бъде наранен човек, който ги показва. За мен е важно да бъда силна. Никога слаба.

 Мразех любовта. Тя е само за глупаци и слабаци. А ето, че в момента и аз съм такава. Мислех, че никога няма да се влюбя. Исках да бъда сама. Завинаги. Бях напълно убедена, че така ще се получи. Сега разбирам, че съм грешала напълно. Явно съдбата е имала други планове за мен.

 Точно тогава се появи ти. И преобърна с главата надолу представите ми за всичко. Иначе казано -  влюбих се. За първи път в живота ми. И разбрах, че любовта не прави по-слаб, а напротив - по-силен. Бориш се за човека, когото така искрено и силно обичаш. Бориш се за него, дори и да трябва да застанеш срещу всички. Защото знаеш, че има поне един човек, който ще застане до теб и ще те подкрепи.

 Не винаги е хубаво да си сам. Сега го осъзнавам. Трябва да има някой, който да те утешава и да трие сълзите ти.

 Сега знам, че имам теб и мога да ти се доверя като приятел. Не искам да ме мислиш за глупачка или лигла, но за мен беше важно да споделя чувствата си. Оттук нататък решавай ти. Обещавам, че няма да те намразя, каквото и да е решението ти. А и никога не бих могла да го направя. Не мога да те мразя. И не искам. Не бих си простила никога, ако го направя. За мен е достатъчно да те имам като добър приятел. Въпреки че никога няма да забравя всички хубави моменти, които си ме накарал да почувствам. Няма да забравя радостта, която чувствах, когато те виждах да се смееш. Няма да забравя и блясъка в очите ти. Винаги ще помня щастието, защото ти си единственият човек, който ме е правил някога щастлив. И аз ти благодаря с цялото си сърце за всички тези неповторими мигове. Благодаря ти за всичко.

             Обичам те!

 Просто си помисли добре за всичко това, което ти казах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...