Любовта, без която не можем, може би...

разказ

    Много е изписано за любовта. И много ще се пише. Но любов като тази, между Борис и Бетина, заслужава да бъде описана.

   Когато бай Петко Канадеца си купи къща в селото, селяните си зашушукаха, как въобще не се пазарил за цената, а я платил веднага. Говореха, че получавал две пенсии, едната българска, като всички останали, а другата канадска, която получавал всеки месец с пощенски запис. Само че канадската била няколко пъти по-голяма. И макар да му завиждаха, мъжете приемаха с охота почерпките му в кръчмата на Джомбола.

   Макар и вече пенсионер, бай Петко беше пъргав и як. Много висок на ръст, той стърчеше като върлина над останалите мъже. Имаше огромни и много здрави ръце, чието ръкостискане, оставяше усещането за хващане на менгеме. Лицето му беше грубо, набраздено с бръчки, а гласът му дълбок, басов, сякаш излизащ от дълбините на пещера, а не от гърлото на човек.

   Първото, което Канадеца направи, беше да ремонтира покрива, а след това и останалата къща. После докара от някъде мебели, повечето стари и използвани, с които понапълни стаите. Накрая  постави един хамак на верандата.   Вечер лягаше в него, гледаше двора и кроеше планове.

   За няколко месеца той превърна обраслия двор в градина, насадена с овошки и зеленчуци, а току пред и зад къщата се раззелениха две неголеми ливади, които Канадеца редовно косеше с моторна косачка. Окосената трева той оставяше да се изсуши, след което трупаше сеното в сеновала, останал от предишния собственик.

   Един ден, на задната ливада, в двора на бай Петко, се появи белобрад пръч. Бай Петко го нарече Борис, в чест на любимия си певец - Борис Годжунов. Когато доведе козела, край оградата, в съседния двор, на стрина Василка, обикаляше младата козичка Бетина. Тя любопитно оглеждаше пришълеца между дъските на оградата. Изправяше се на нея и проблейваше, за да привлече вниманието му.

   Пръчът приближи оградата, огледа я, после се засили и я блъсна с големите си рога, така че една от дъските изхвръкна и в оградата зейна дупка, достатъчна за да може Бетина да се промъкне през пролуката. Известно време двете животни се гледаха и душеха, а после започнаха да пасат свежата трева.

   Привечер стрина Василка установи липсата на козата и дойде с едно въженце за да си я прибере. На другата сутрин изпържи цяла купа мекици и ги занесе на съседа си, за да се извини за нашествието на козата. Бай Петко благодари и я почерпи с кафе. А докато двамата седяха на хамака и похапваха мекици с кафе, Бетина, която стопанката беше завързала с въже за стоманен кол, успя да измъкне кола и отново се вмъкна в двора при Борис. Когато вечерта бай Петко и стрина Василка установиха нарушението, решиха, че е по-добре да не връзват животните, а да ги оставят да си пасат заедно. Затова, че Бетина пасе в двора на бай Петко, стрина Василка се отблагодаряваше, като му носеше ту мекици, ту пържени филийки, ту пърленки, а той я черпеше с кафе, което пиеха заедно, седнали в хамака на верандата.

   Настъпи зимата. Една сутрин сняг покри къщи и дворове. Канадецът престана да пуска пръча вън от кошарата, освен ако доведяха при него коза за заплождане, а стрина Василка остави Бетина в зимника. Същата сутрин Канадеца награби огромен наръч сено и го занесе на козата. Постави достатъчно сено и в хранилката на пръча. И двете животни обаче не докоснаха сеното през целия ден, а проблейваха жално.

   На следващата сутрин стрина Василка занесе закуска на Канадеца и докато отпиваха от кафето и обсъждаха поведението на двете животни, те решиха, че единствения изход от ситуацията е, да ги съберат заедно. Така Бетина и Борис заживяха в кошарата на Канадеца и отново започнаха да се хранят.

   Множеството посещения на проблейващи дами, чиито собствени водеха за да бъдат покрити от пръча, не повлияха на любовта между Борис и Бетина, от която през следващата пролет се родиха две игриви ярета. Най-щастливи от това бяха стрина Василка и бай Петко, понеже яретата се превърнаха в първокачествена пастърма. Двамата седяха вечер на хамака, отпиваха от плодовата ракия, сварена от Канадеца, замезваха с козя пастърма и гледаха звездите.