Ще ви разкажа една история. Бях на петнадесет години, когато това се случи и до ден днешен спомените ме изяждат. Сякаш в мен се отвори огромна дупка, която ме изгаря. В началото имах чувството, че ще умра и с времето болката не стихна, просто свикнах с нея.
По това време все още бях дете, което си мислеше, че животът е магия, че нищо не може да свърши просто така. Тогава родителите ми решиха да се преместим и разбиха детската ми илюзия. Заминахме в привидно спокоен град, но пълен с тайни и лоши хора. Родителите ми искаха да отгледат едно интелигентно и възпитано дете и заплатиха с цената на моето щастие.
Когато се настанихме в новата си къща, а тя бе огромна, сякаш направена за крале, се почувствах някак странно. Сякаш от сърцето ми бе изтръгнато малко парченце, ала без това парченце се наруши целия баланс. Така за първи път в живота си усетих празнотата. След това, когато ме записаха в местната гимназия, където искаха да уча, отново се почувствах отхвърлена. Те едва ли знаеха какво пр ...