Любовта ми ще е вечна

28.05.2011 г., 11:12 ч.

Проза » Повести и романи

5.0 (1)

845 0 2

7 мин за четене

Ще ви разкажа една история. Бях на петнадесет години, когато това се случи и до ден днешен спомените ме изяждат. Сякаш в мен се отвори огромна дупка, която ме изгаря. В началото имах чувството, че ще умра и с времето болката не стихна, просто свикнах с нея.
По това време все още бях дете, което си мислеше, че животът е магия, че нищо не може да свърши просто така. Тогава родителите ми решиха да се преместим и разбиха детската ми илюзия. Заминахме в привидно спокоен град, но пълен с тайни и лоши хора. Родителите ми искаха да отгледат едно интелигентно и възпитано дете и заплатиха с цената на моето щастие.
Когато се настанихме в новата си къща, а тя бе огромна, сякаш направена за крале, се почувствах някак странно. Сякаш от сърцето ми бе изтръгнато малко парченце, ала без това парченце се наруши целия баланс. Така за първи път в живота си усетих празнотата. След това, когато ме записаха в местната гимназия, където искаха да уча, отново се почувствах отхвърлена. Те едва ли знаеха какво пр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Ухае на пролет
Пълната чаша

ПЪЛНАТА ЧАША - Не вярвам в Бог! - А ако аз кажа, че не вярвам в хората? – попита странникът, който б...
Женски съдби- финал

Животът разтваря вратата си пред всеки. Едни минават през нея с мисълта, че тръгват на разходка, а д...
Нощта на Лили

Още един ден беше отметнат от работните, до почивните два дни оставаше само един. Лили доволно си ми...

Още произведения »