ЛЮБОВТА НА ДЕМОНИТЕ
или
ДУШИ НА ДЕМОНИ
В ТЪРСЕНЕ НА ПРИНЦ
/сценарий за телевизионен филм/
НАДПИСИТЕ НА ФИЛМА
минават върху тези кадри
Слънчевите лъчи проникват в стаята. Мария вече окончателно е решила да напусне Антон. Затова взима лист хартия и го поставя на масата. Дълго време не пише нищо на него, но накрая събира смелост и с треперещи ръце изписва думата."Никога!" Изпитва страх от последствията ,след това писмо,защото познава гневът му, но единствено да избяга , да се скрие и да изчезне , за да започне животът си отначало е в мисълта й. Тогава сгъва писмото и поставайки го на масата за първи път чувства облекчение, но точно преди да излезе от стаята вратата се отваря, а куфара е единствената преграда между тях. Изпитва желание да избяга, а в очите й се появяват сълзи .
Антон.Какво става тук?
Мария.Напускам те!
Антон.Не вярвам ,че ще го направиш!/ застава пред нея ,за да не може да мине/
Мария.Знаеш ли, винаги съм искала да ти кажа, че не можеш да властваш непрекъснато над хората!
Антон/блажено/-Ехааа! Навярно съм бил прекалено щедър ...
Мария.Всичко приключи.
Антон.Ако ме напуснеш, с теб е свършено, чуваш ли-свър-ше-но!
Мария.Нали не смяташ, че ще остана!/наблюдавайки погледът му е готова да избяга/
Антон.Кой е той? При кого бягаш?Отговаряй...
Мария.Няма друг и никога не е имало./иска й се да извика, но буца от страх дави гърлото й, но в същото време наранената й гордост не й позволява да му обяснява.
Антон.Ще съжаляваш!/отблъсква я от себе си ,а тя пада на пода, той отива до барчето и си налива уиски./ 
Мария.Няма да ме контролираш повече! Чуваш ли ,вече не!/инстинктивно чувства, че сега е моментът и скача отивайки до външната врата и сякаш не вярвайки, че пред нея е свободата, побягва/
Антон.Кучка!/тича на долу по стълбите, но от нея няма и следа.Качва се в колата и сяда до шофьора Филип/
Филип.Какво е станало?/ изражението на лицето е изненадващо , дори объркващо/
Антон.Елиза избяга! Ти не видя ли, на къде?
Филип.Не.Бях се зачел във вестника...
Антон.Не ти плащам да четеш вестници, а да си отваряш очите!/същевременно разхлабва вратовръзката си/
Филип.И сега на къде?/изведнъж пребледнява ,защото мъките ,които са му причинени от Антон нито могат да се забравят, нито да се простят.
Антон.Завий на ляво! Ще трябва да хванем тази луда.
Филип.Малко ще е трудно.
Антон. Дадох и всичко, което поиска, а тя какво направи...
Филип. Не я подценявай , защото проблема на лудите е ,че не знаят до колко могат да са луди.
Антон. За бога! Човек би си помислил, че я защитаваш./по челото му започва да избива пот, когато изненадващо за самият него шофьора надава мръсна газ по тясната уличка/
Филип.Край!Омръзна ми вече./ръцете му треперят на волана, но след ,като знае, че са достатъчно далече от булеварда спира рязко./Знаеш ли, ти наистина си ненаситен в алчността си.
Антон.Ами ти,какво?..Смяташе, че някой ден благодарение на мен ще се събудиш богат.
Филип. Познавах доста хора като теб. Някой изгаряха, като нощни пеперуди, привлечени от блясъка на нажежената лампа. Други просто ги няма на този свят.
Антон.Внимавай, как разговаряш с мен!
Филип.Да! Да! Работата на шофьора е да мълчи и да остава винаги незабелязан за околните.
Антон. Затова ти плащам./очите му хвърлят мълнии , защото според него всички са нищожества и никой няма право да мисли, да диша въздуха и да изказва своите мисли без негово разрешение./
Филип.Знаеш ли...Може би,ако не беше ходил в онова долнопробно заведение и не беше карал проститутките да се чекнат по масата, като късаше оскъдните им дрехи, а после да ги пръскаш с шампанско , сега Мария можеше и да е до теб...
Антон.Тя не може , просто така де си тръгне! И къде смята, че ще отиде? В нейното скапано село, за да пасе патките и чисти лайната на добитъка.
Филип.Няма ли, да млъкнеш най-после!/рязко спира поглеждайки в огледалото, за да се увери, че на тясната улица няма никой, когато изведнъж към тях приближава жена./
Антон.О, я виж ти !/отваря прозореца и поглежда към гърдите й, които едва не се изсипват от деколтето, готова да предложи по-подробно услугите си, за да развържат двамата мъже кесиите си, но тонът на шофьорът я разколебава и тя прави няколко крачки на зад/
Филип.Изчезвай от тука! Момиче, чуваш ли, не си търси белята!
Антон.По дяволите , виж какво направи!/отваря рязко вратата и слизайки наблюдава жената, която вече е на достатъчно голямо разстояние от тях и завива зад ъгълът .
Филип.Кучи син!/вече не е способен да сдържа гневът си, защото през цялото това време си е представял, как го стиска за гърлото и как очите му се раширяват от ужаса на предсмъртната агония, а тялото му бавно омеква, като одрана заешка кожа. Това бяха неговите репетиции ./ С теб е свършено!
Антон.Внимавай! Забравяш кой съм всъщност./минава от другата страна , заставайки лице срещу лице с шофьора./
Филип.Защо я уби, та тя беше още дете!?
Антон.Смятах, че вече си забравил...
Филип.Знаеш ли, племеничката ми си имаше мечти, както всички млади хора и в себе си носеше непорочната наивност, която ти толкова брутално използва, за да ти се довери сляпо.
Антон.Ти не разбираш...Проклетата кучка беше заплаха за мен.
Филип.Това не ти дава право да отнемаш един човешки живот.
Антон.Напротив, някой трябваше да я спре. Дадох и достатъчно пари, за да стои далече от мен, но тя не престана...
Филип.Но Лара те обичаше , не го ли разбра?
Антон.Нима курвите могат да обичат? 
Филип.А това ,че носеше дете от теб?
Антон.Да! Така казваше , но аз знаех какво искаше тя. Искаше да заеме мястото на Елиза, за да подсигури себе си и нейното копеле...
Филип. Що за човек си ти? Да наричаш копеле собственото си дете./изгубва контрол върху себе си, иска да види този човек в краката си въпреки насоченото оръжие срещу него/. Ще стреляш, нали?
Антон. Знаех си, че не мога да разчитам на теб...Ще говориш тогава, само когато ти кажа! Няма да крещиш! Няма да ме обиждаш! И няма да ме заплашваш нали...Честно казано не е в твои интерес да го правиш, защото вече си мъртвец, а какво прави един мъртвец...
Филип.Не го мисли! Всички ще си отидем един ден.
Антон. Ти си едно жалко нищожество.
Филип.Ако знаеше истината за баща ти, нямаше да се правиш на незаменим!
Антон. Каква истина ? Говори!
Филип.. Ще ти я кажа. Само така ще разбереш, какво копеле си ти...Толкова измислено, че дори баща ти не ти е баща.
Антон. По дяволите , чуваш ли се ,какво говориш?!/стреля право в целта, а шофьора пада безпомощно на малката уличка, осеяна с дупки, които се оглеждат в мръсните прозорци на къщурките с паднала мазилка/
На булеварда ,където луксът крещи от новите сгради с тъмни стъкла, зад които не се вижда нищо, сякаш са празни или пълни с невидим живот. Антон отново е толкова естествен, колкото винаги е бил. Изважда мобилният си телефон и се обажда на Джими с глас на човек, на които частният бизнес върви на поразия, няма спиране, а той го пита простичко какво става, пак ли трябва да почисти.
Антон.Пак, Джим, пак. Радвай се, че имаш работа, а който не иска да я загуби, трябва да си я върши добре...Много лайна за почистване , много работа, нали, ДЖИМИИИ?/този път обаче, Джими не е съгласен да си изпълни задължението безропотно. 
Джими.Както си я подкарал, Антоне, ще трябва да си купиш частно гробище...Този път за кого ще бие камбаната?
Антон. За наш човек,Джими...За наш човек, който изведнъж се почувства много специален...Поиска живота ми...Ето, защо този път няма да го заравяш...Лошите са го убили Джими...Лошите, а ние опечалените , ще му устроим погребението пищно. 
Джими.Ама това вече не е нормално...Става въпрос за хора, а не за прасета...Нещата ще излязат извън контрол...Някои около теб могат да хапнат дръфцето в това число и аз...А ти работя за стотинки, докато ти си пиеш питието...Докато гуляеш и пилееш пари с широка ръка, сякаш баща ти е собственик на ЮАР, аз ти бърша задника...
Антон. Джими, това е твоята работа , плаща ти се...
Джими. Нека да приключим, нека това да е последното почистване, искам да има начало, нещо да се промени, много голямо стана почистването, много станаха лайната в тази държава. Повече са от хората, утре трябва да започнем да чистим и слоновете, а техните лайна са големи, няма да стигнат лопатите...
Антон.Искаш или не...Ти си в играта. Не слоновете, и родилките на враговете ще чистиш. Правихме го и ще го правим. Избирай, Джими.../в същото това време вижда по улицата да крачи Елиза с дрехи, които и е купил. Само ботушите й струват триста лева, а дънките й двеста, а тя е толкова спокойна, сякаш е напълно независима жена и току що завършила ОКСФОРД.
Антон.Трябва да поговорим!
Елиза. Ние отдавна няма какво да си кажем./изглежда така, сякаш пред себе си вижда призрак/
Антон.Слушай, кучко, кучко...Ти идваш с мен!/хваща я за китката, защото не знае друг начин да накара една жена да го чуе, когато не иска/
Елиза.Никъде няма да ходя, чуваш ли ,никъде...
Антон. Не прави сцени, не и тук!
Елиза.Помощ! Помогнете ми!/обръща се към непознатият мъж, който приближава към тях/
Антон.Никой няма право да ми казва, какво да правя със собствената ми жена!/нахвърля ме се без причина, а когато вече е паднал в краката му , започва да го рита в главата, но не след дълго си тръгва, защото разбира, че отново я е изгубил из тълпата/ Ти си мъртва...Мъртва си! 
Едва, когато Елиза осъзнава ,че той не я вижда си поема дълбоко въздух и тръгва към езерото. Към една любима за нея местност, в която човек има нужда да се радва и да се къпе в нейното спокойно великодушие. Самият факт, че плуват патици, спокойни като господари във водната си къща, че върбите, красиви, като глезени деца, чиито листенца едва докосват водата, си живеят такива, каквито са се родили я изпълва с надежда. Тогава вижда да върви, покрай същото това езеро единственият човек, който е обичала истински.
Елиза. Итън! Какво правиш тук?/тича към него, но когато среща студеният му поглед, замръзва/ Не ме ли позна? Аз съм, твоята Елиза.
Итън. Моята!.../прави няколко крачки назад/
Елиза. Зная, че е непростимо. Това ,което направих.
Итън. Не бих казал. Просто предпочете парите. Е, купи ли си щастието с тях?
Елиза.Ако можех да върна времето на зад щях да променя всичко. Бих останала при теб и никога не бих те напуснала.
Итън. За какво си тук? Искаш отново да ме объркаш...
Елиза.Ако знаеш само, колко много преживях! Попаднах в капана на собствената си илюзия .Знаеш ли, какво означава да седиш и да чакаш без да можеш да направиш нищо. Да мразиш някого толкова силно, че да предпочетеш смъртта, пред живота./от очите й бликат сълзи/
Итън. Никоя лъжа не продължава цял живот/ с пръстите на ръцете докосва черните си коси, а в погледът му вече няма страст, нито болка или омраза, просто безразличие/
Елиза. Ти не разбираш ли ,че те обичам!
Итън. Знаеш ли, ако си тук само заради мен, значи си губиш времето. 
Елиза.Какво е станало с теб?
Итън. Смятах, че те обичам, но се оказа ,че не е така. Извинявай!
Елиза.Лъжеш! Казваш го само, защото те изоставих.
Итън. Върви там, откъдето си дошла!
Елиза. Смяташ, че по този начин можеш да забравиш!
Итън.Да! Няма да ти простя, чуваш ли, никога!
Елиза. Аз не мога да те накарам да ми простиш ./ тръгва си към родният дом, а очите й са втренчени в едва видимата пътека с пожълтелите листа , обрулени от вятъра и нощния студ и въпреки , че дворчето просветва от почистеният буреняк, въпреки избърсана прах от мебелите и вазата с цветя ,която е сложила на масата и вдъхва нежност от нейното минало.
Антон.Влиза в десет етажната сграда на баща си, оценявана в момента на два милиона евро.Винаги си е определял сам задачите.Коя е на първо място, коя на второ, коя да остави за утре.Защото въпреки безсънната нощ и бутилка „ЧИВЪРС”, това не му е за първи път, той винаги си е давал ясно сметката, че когато влиза , трябва да влиза като батман, като супермен и така да гледа , че на тези близо 500човека, на тези 500 слуги веднага да им става ясно кой всъщност командва парада, макар, че ако го попита някой честно , би уточнил „Кой всъщност командва маскарада тук”. Оказва се обаче, че душевната му агония не е свършила с нощта. Този Жоро, който не знае по каква причина баща му го е избрал ,като подходящ да се мотае на входа вместо да му каже ,както през последните години”Здрасти Анто”, с една убийствена ирония го посреща с подправеният си глас и думи:

Жоро.Добър ден, господин Демирев!

Антон.Абе педал, я не ми се отваряй, я не ми се лигави!/ за първи път му показва кой всъщност командва тук, и за първи път се държи така, сякаш най-после му удря плесница, за която отдавна е мечтал./
Жоро. Баща ви, г-н Фи-ли-пов, баща ви, нареди от днес всички да се обръщат на Ви към синът му, всеки да си знае мястото, така ни заповяда.
Антон.Само ако знаеш, тази Елиза, която толкова години ми се е правила на тиха, скромна и безобидна, на която и подхвърлях евтини дрънкулки за ушите и ръцете за 500лв, а тя грейваше като щастливо дете, сякаш съм и купил мечтаната марка сладолед реши, че просто така може да си тръгне от мен, но тази няма да я бъде!
Жоро. Анто, нали знаеш, че всички жени са кучки!
Антон.Не ми говори по този начин за нея/притиска го плътно до стената и после отдръпвайки се рязко продължава./Само аз имам право да я съдя.
Жоро.Знам! Знам! Баща ви, ви очаква!/отстъпва крачка на зад/
Антон.Ще отида, когато имам време/отговаря му троснато и отива в кабинета си, след което сяда зад бюрото и търка лицето си с белоснежна кърпичка, сякаш заедно с потта иска да изтрие и тъмните си мисли, когато изведнъж дочува лек шум и усеща, че нечии очи са се впили в гърбът му, а когато се обръща вижда Поли, която срещу дребни суми е подслаждала нощите му, в които е бягал от самотата си/
Поли. Чаках те, скъпи!
Антон. Ти пък , откъде се взе?/прави опит да скрие раздразнението си. Вярно е, че е разпоредил да влиза по всяко време, но невероятно е , че мутрите на входа не са го предупредили и това му подсказва , че желязната дисциплина , която е създал с толкова труд , някъде вече е пропукана./ 
Поли. Липсваше ми!
Антон. И ти на мен.
Поли.Мисля си, че пътуването ми в Сицилия, беше поради една единствена причина и тя е, за да ме отдалечиш от себе си.
Антон.Що за глупости са това? Знаеш ,че някой трябваше да свърши работата, а кой по-добре би я свършил от теб...
Поли. Дано да е така...
Антон. Какво ти става? Пак ли , старата история...
Поли. Не! Но, като знам ,че тя е близо до теб мисълта ми ме побърква. Аз просто искам да се върнеш бързо от там, където си сега! Защото това е лобното ти място, откъдето връщане няма, а това означава , че вече няма кой да мисли и за мен. И за теб ще свърши всичко, ако спреш да мислиш за мен, ако спра да ти липсвам. Питам те, вече спрях ли да ти липсвам?/дъхът й изгаря ухото му и неговото желание е да съблече тъмночервената й рокля, но вместо това я отблъсква от себе си/
Анто.Стига капризи!/ в съзнанието му възниква образа на Елиза и неусетно започва да изрича името й/Елиза! Или ще бъдеш моя, или си на никой, чуваш ли?
Поли.За бога, какво ти става?
Антон. Тръгвай си, кучко!/бута я като на сън, в който дори нападението на Сатаната няма шанс срещу него.
Поли.Не го прави! Недей.../тялото й полита, като перце , което преди да е докоснало земята отгоре се повдига нагоре и как главата й се удря в пода , а тя тръгва да се изправя в желанието си да съхрани достойнството , но успява само да застане на колене и да запълзи панически към вратата./
Антон. Казах ли ти ,че трябва да внимаваш!/удря я още веднъж и тя пада, а на пода бързо започва да се стича ручей от червена течност, която запълзява по паркета като малки палави гущерчета , които току що се скриват във фугите, ту отново пропълзяват на пред стигайки до краката му/ Не умирай!/ изкрещява в паника и е готов да се нахвърли върху безжизненото й тяло, тя все пак възкръсва , става и отваря вратата. 
Поли. Напразно съм мислила, че ти си човек! 
Антон. Извинявай? Аз, не исках да те нараня./отчаяно сяда на креслото, а тя успяла набързо да залепи парченцата на разпиляната си по пода гордост и с глас на куражлия крещи/
Поли.Зъл демон! За теб съществува единствено страстта, парите и властта.
Антон. Върви си! Искам да остана сам.
Поли.Ако не си демон, тогава си много болен...Неизлечимо болен от алчност и жестокост, психопат./рамката на широко отворената врата опустява, а Поли тича по коридора и това е добре за нея, защото Анто хвърля огромния сребрист пепелник от бюрото и трясъкът го връща в действителността , рикоширани парченца кристали се забиват в лицето му, а той усещайки болката започва да крещи сам на себе си, че целият свят е жесток и че в него оцеляват най-жестоките/
Антон. Иска да събере умът си, като упорито стиска в ръката някакъв документ, без да може да прочете и ред, за да се концентрира отваря чекмеджето и взима малка сребърна кутийка . Треперещите му ръце я отварят, пръстите му стискат малкото розово хапче и нетърпеливо го пъхат в устата си. Месецът въздържание отива по дяволите. Вече е по-спокоен, когато изведнъж Джими връхлита в кабинетът му по начина по който го прави разбира, че освем черни облаци на небосклона днес не се вижда нищо друго.
Джим.Тук ли ще говорим или ще излезем?/отива до бюрото наливайки си уиски без дори да попита./
Антон.Говори, Джим, говори. Само дано да не е за нещо, което можеш да отложиш за друг ден.
Джим.Важно е, много е важно, освем ако смяташ, че убийството на Филип е нещо като бял кахър.
Антон.А-а-а, Филип!/хапчето му е започнало да действа/
Джим. Защо го направи? Той беше един от нас. Беше ти верен.
Антон. От нас ли? От кои нас? Той бе човек, който се хранеше от ръката ми, но не беше от нас.
Джим. Какво искаш да ми кажеш?
Антон.Джими , и ти не си от нас, въпреки че ти плащам като петролен арабски бос . Никой не знае кои сме тези”нас” и не ти трябва и ти да знаеш. Човек не е хубаво да любопитства твърде много. Дори е по-добре да се прави, че нищо не знае, защото така се живее по-дълго.
Джим. Аз не знам дали е от нас, от вас или от тях, но знам, че толкова пъти съм почиствал след теб, колкото пръсти нямате и двамата на ръцете си. Сега обаче нещо невероятно се случи...
Антон. Какво толкова се е случило, Джими? Какво? Имаше една улица. На улицата лежи труп с три куршума в тялото. И дори да не си почистил, полицията ще види Джим. Не, ти нещо пропускаш и нищо не знаеш. Пропускаш , че този труп е на твоят личен шофьор и не знаеш, че този труп изчезна. Ня-ма-го! Сякаш се е възнесъл в небесата заедно с душата си. Не се ли питаш защо още не са те привикали, защо още не са ти поискали показания, а Антоне? 
Антон.А бе, какви ги говориш?/скача и му взима чашата, защото е забелязал още при влизането, че е пил някъде на вън, въпреки ранният час, но също така си дава и сметка, че всичко това не може да си го измисля/
Джим. Проблемът не е в чашата./сопва се и безцеремонно обратно изтръгва чашата от ръката му/ Проблемът е, че няма труп и този път ще го загазиш яко.
Антон.На мен ли говориш или си мърмориш като пияница?/съска му в лицето опитвайки да овладее обзелата го паника/Лично аз го убих!
Джими. Труп няма!/излива останалото уиски в гърлото си/
Антон. Веднага разбери, къде е трупът на Филип!/нарежда му с тон, който не търпи възражение/ Издънката е твоя, така че гледай да се оправиш преди да съм се вкиснал!
Джим.Шефе, някой е прибрал трупът на Филип. В моргата го няма, полицията нищо не знае. Разкажи ми още веднъж какво се случи, как точно се случи?/хленчи и бърше потта от лицето си/
Антон. Върви да се наспиш първо!/казва с грижовен глас/
Джим. Няма труп, труп няма.../отпивайки уиски направо от шишето/
Антон. Не ме ли чу какво ти казвам, Джим...Отивай да си лягаш!
Джим.Този път можеш и да го загазиш. Всички можем да го отнесем.
Антон. Знаеш ли, Джим на вълка затова му е дебел врата, защото сам си върши работата, дори когато е заедно с глутницата.
Джим. Имаш ли, някакъв план?
Антон. План! Не бих казал, но имам един специален човек, ако изобщо прокурорите могат да се нарекат”специални”. Но за мен означава много и не само защото за последните 3 години от моя джоб към неговата банкова сметка бяха изтекли няколко милиона, без да се виждаме и без да си говорим по телефона дори, ами защото той беше единствената надежна скала в бурното море на живота ми, в която се бяха разбили не една или две големи вълни, решили да разрушат спокойствието ми.
Джим. Наистина си неповторим.Знаех си, че ще измислиш нещо!/въздъхва спокойно/
Антон. Срещата ни ще бъде лична, те-а-тет , защото как иначе мога да го накарам да намери духа на Филип...
Джим. Искаш ли, да те придружа?
Антон.Не! Този път ще отида сам.
Джим. Както решиш.
Антон. Впрочем, знаеш ли, че Елиза си отиде?
Джим. Как е могла да го направи?
Антон. Избяга, а й дадох всичко. Живееше си като царица при мен... Толкова неблагодарна, че просто не мога да измисля какво да бъде наказанието й...
Джим. Забрави я! Толкова жени има около теб.
Антон. Прав си, но тези жени са като нощни пеперуди...Кръжат около лампата и накрая изгарят...
Джим. Хлътнал си здраво по нея.
Антон. За предателствата й няма прошка.
Джим. Предупредих те още от самото начало. Какво смяташ да правиш?
Антон. Аз никога не съм зачерквал жените, просто ги погребвам. Всяка кучка, която ме е яла е умряла. Така ще бъде и с нея. Извини ме, но там и е мястото!
Джим.Знам, но който веднъж е обичал, значи ще го направи отново.
Антон. Не искам любов, а отмъщение .
Джим. Впрочем на идване видях г-н Демирев, каза ми, че те очаква.
Антон. Проклет старец ! И неговото време скоро ще настъпи.
Джим. Какво смяташ да правиш с него?
Антон. Ще приключа веднъж за винаги. Писна ми от вечните му правила и принципи.
Антон. Отива в кабинета на баща си. Вижда го да седи на канапето ,а от лявата му страна на стъклената масичка има красива ваза с орхидеи, а до нея снимката му с Елиза.