Любовта сладка ли е,или горчи???
Срещна го. Бяха колеги, като за начало. Малко по-късно, през почивките, той все сядаше до нея. Усмихваше й се все по-често и споделяше все повече неща с нея. Всичко започна много бавно и полека. Той й се оплакваше от приятелката си. Тя все искала нещо, което той не можел да и даде и т.н. Казваше й: "Какичко, седни тук да ти се оплача" ("какичко", защото тя беше много по-голяма от него). И като добър слушател и приятел, тя слушаше и успокояваше... Да,обаче взе че се и влюби... И когато седеше до него и си говориха, се чувстваше все по-виновна за това, което изпитва. Един ден той дойде на работа направо смазан. Изглеждаше ужасно, беше разстроен много. Попита го няколко пъти какво му е, но той каза, че не му се говори. Остави го намира. Но малко по-късно той и каза: "Две години от живота ми се изгубиха". Разбра всичко - беше го зарязала. Стана й много мъчно за него. Прегърна го, каза му, че е единствен и неповторим, че всичко ще е наред и че тя ще се обади ...