Смърди на лук и дома ми усмърдява,
очите здраво подлютява.
Миризмата носа ми не оставя,
а дъха ми аз не трая.
Вдишвам , ама кората на лука
в устата си издишвам.
Люти , люти и стига до сълзи,
рева и съжалявам,
с лук не ще се занимавам.
Затова решавам през прозореца
на път да заминавам.
Отивам и се качвам, гледам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up