Люти и стига до сълзи
Смърди на лук и дома ми усмърдява,
очите здраво подлютява.
Миризмата носа ми не оставя,
а дъха ми аз не трая.
Вдишвам , ама кората на лука
в устата си издишвам.
Люти , люти и стига до сълзи,
рева и съжалявам,
с лук не ще се занимавам.
Затова решавам през прозореца
на път да заминавам.
Отивам и се качвам, гледам
и оглеждам. Празно е и чисто,
ама в душата всичко е
в боклуци и хаотично.
Мисля и премислям,
така аз сладко се очиствам
и от скок мислите изчиствам.
© Велла Неделчева All rights reserved.
