Лятна нощ, топло, тихо и приятно, събуждам се от страховит лъвски рев, в баня! Не мога да осъзная сънувам или съм будна и докато изтрезнявам от съня, ревът става все по-мощен и по-мощен! А моят разум чертае картини: баня, бели плочки, един мастит бабанка, държи в здравите си ръце крехка девойка и я...! Тя не издава и звук, а той реве мощно, банята кънти и утроява звука от сексуалното му удоволствие! 

Край, със съня ми е свършено, не мога да спя, докато някой прави секс като пред свършека на света, ревейки като лъв в клетка, на тласъци, кънтящо и вече повече от 15 минути!!!! 
Няма да повярвате, но това продължи два часа! 
Пих вода, броих овце, ходих до тоалетната, завих се през глава, отвих се, прехапах си бузата, пак пих вода, четох книга!!! Излизах няколко пъти на терасата, за да локализирам от къде иде баш!?! А той, не свършва и не свършва, и все така силно реве, с леки затишия (представях си, че й прилага кунилингус през това време, ша ме прощавате)! 
И т.к. беше 5 сутринта, писах на приятелка, че имам нов съсед, очевидно сексуален несвършекопитек, който вероятно е на виагра, защото вече втори час млати и няма край, при това във банята, за по-добра акустика! 
Чудех се, какво ли им е на най-близкостоящите съседи, защото аз съм поне през блок от него, доколкото мога да определя по звука?! Даже го записах и й го пратих (това си е за запис)! Рев си беше, на звяр! 
Започнах да го обличам и очовечавам, представих си го, незнайно защо костюмар, добре сложен, леко прекалил с мускулите (както сега е на мода), с очила (нещо като нагизден порно-новобранец)! 
Изобщо, питах се, сутрин, като срещне някой съсед, какво си мисли: "Чули ме, а, чули ме, а брат, ехе, посерко, два часа, три, мога и повече, бе смотльо..." 

Дам, дойде следващата нощ и отново! И така, честно, нощ след нощ! Първо искрено й завиждах на тази девойка (ако беше една)! Какво животно само! После й се възхитих, но в н-тата нощ, започнах да й съчувствам и накрая я съжалявах от все сърце! 
Естествено под впечатление, направихме доста разработки по темата, докато накрая една приятелка, която живее е Барселона, не чу моя разказ, за човекът нонстопеб и простичко каза: "Росо, ти живееш недалеч от зоопарка, сигурна ли си, че това не е лъвът?!" 
Не, че не ми беше хрумвало?! Но жадният ми за нечовешки прояви мозък, го отхвърли, тогава...
И познайте! Тази година се стопли, отново започнах да спя на отворен прозорец, пак се почна и... заслушах се много внимателно, анализирах и в тихата нощ, установих, че наистина това е лъвът от нашия зоопарк! Чист и ясен рев, всяка нощ, къмто зазоряване, от клетката която си кънти (като в баня!!!)! А, някой път и вечер...