На атинската метростанция Синтагма две млади жени шумно се прегръщаха и целуваха. Говореха високо и възбудено на български. Хората се обръщаха и ги зяпаха с интерес. Невена и Ани. Ани беше атрактивна, естествена блондинка, стройна, около 36-годишна, излъчваща самочувствие и магнитни вълни на привличане в радиус от минимум 50 метра. Сиво-сините ú очи шареха наоколо и нищо не изпускаха, устата ú не спираше да говори, беше като шевна машина. Работеше вече десета година в Гърция като домашна асистентка. Много държеше да е асистентка, а не помощничка. Беше накичена със златни бижута и облечена с хубави дрехи. Миришеше на марков парфюм.  Невена беше пътувала цял ден с луксозен автобус, на два етажа, с климатик и голяма табела най-отпред – София-Атина. Пристигна надвечер в гръцката столица. После едва намери метрото и тази спирка. Била най-известната. Не знаеше никакъв чужд език, освен бай и тенку, да не говорим, че гръцките букви направо я подлудяваха. „Най-после...” - въздъхна с облекчение Невена, като видя приятелката си, след около два часа халосване, разговори по джиесемите с Ани и разпитване на хората за спирка Синтагма. Невена не очакваше, че Атина ще е толкова голяма. Двете жени не можеха да се нарадват една на друга, на няколко пъти се засичаха да приказват и спират едновременно. Никоя не изслушваше другата докрай.

-         Хайде да седнем някъде и да изпием по едно кафе. - предложи Невена, изморена от дългото пътуване, а и краката ù бяха отекли в автобуса и приличаха на понички.

-         Не, ще трябва да тръгваме веднага и без това много закъсняхме, оставила съм стареца сам и може да иска нещо. Вкъщи има всичко, ще ти направя кафе и каквото поискаш, но отсега да знаеш, че вътре не се пуши! – делово я отряза Ани, наведе се и грабна тежкия сак. Невена се съгласи неохотно и пое едната дръжка, за  да им бъде по-леко.

     Вървяха  по едни стръмни улици нагоре около час и нещо. Не бързаха, сакът беше доста тежичък, около десет килограмов, но и не  спираха за почивка. Невена бързо се задъха и изплези език. Не знаеше от какво се измори толкова, дали от пътуването, или от това, че вървяха и не спряха да приказват, или просто от времето -  беше доста лепкаво и задушно в края на май. „У нас не е чак толкова горещо дори и през август.” – отчете наум Невена. „Кой знае как е през летните месеци тук”. Най-после пристигнаха, след като ù се стори, че е вървяла пеша до България. Бяха стигнали края на най-стръмната улица, която завършваше сляпо. Намериха се пред най-последната кооперация, построена на най-високия баир, друг по-висок в района изглежда нямаше.      Беше четириетажна масивна постройка с огромни веранди, покрити със сенници. „То цяла Гърция е със сенници и щори”. – мислеше си Невена.  Качиха се пеша до третия етаж и още с отварянето на външната врата Ани потъна в една от стаите, да види дядото, който вече я викаше по име на висок глас. Невена остана в хола с багажа. Започна да разглежда обстановката. Беше много чисто и подредено, но някаква тежка енергия се носеше във въздуха, уж дом, а пък офисно и хладно миришеше, липсваха топлината и уюта на щастливото семейно огнище. Имаше чувството, че е попаднала в някакъв антикварен магазин след тотална разпродажба. Върху старинен бюфет бяха наредени различни сувенири, които ù приличаха на експонати от исторически музей – бюстове от мед и гипс, ръждясал стар ятаган висеше на една от стените, някакви маски от черно дърво, бивна от слон, малки слончета, наредени в индийска нишка, украсени с червени камъчета. Всеки един от тези предмети мълчеше с някакво скрито достойнство, запазил в себе си истории и спомени отпреди много години.

     Две картини с мрачни морски пейзажи, поставени в дългия коридор, ù привлякоха вниманието. Невена се приближи и забеляза, че в долния десен ъгъл имаше златен надпис. Започваше с „Айва...” ,но по-нататък не успя да го прочете. „Тоя сигурно ще е някой Айвазов или кой знае кой. Сега, ако Франц беше тука щеше да ми каже. Той ги знае всичките наизуст.” Тя рядко харесваше картини, освен ако не са нейните къщички и вази с цветенца, тях ги разбираше, но тези двете имаха  някакво особено излъчване. Дълго време не можа да откъсне погледа си от тях. Успя да надникне крадешком и в другите стаи. Мебелите бяха аристократични, избирани навремето с голям вкус и мерак, но сега просто бяха едни стари и никому ненужни вехтории от дърво, изгубили от някогашния си блясък и елегантност. Всичко беше някак оголено, запуснато и тъжно, потънало в спомени и забрава. Като че ли собствениците са се изнесли и никога няма да се върнат тук.  Отново влезе в хола.

     Тамън се чудеше какво да прави и погледът ù се спря върху албум с изпокъсани и раздърпани корици, захвърлен небрежно върху изискан скрин в бароков стил. Отвори албума и се изненада колко стари бяха снимките вътре. Седна на дивана и започна да ги разглежда с интерес. Бяха разбъркани, имаше и доста празни места. От една от снимките я гледаше  гръцко семейство от средата на миналия век - усмихнати мъж, жена и две малки момченца, с разлика от 5-6 години. Всички изглеждат толкова щастливи, че са заедно. Мъжът е по-възрастен от жената, мургав, с тънки мустачки, облечен в елегантен сребрист костюм и вратовръзка. Погледът му излъчва сила и проницателност. Обувките му блестят, бяла кърпичка се подава от горното джобче на костюма. Децата са русоляви, гледат свенливо, притиснати към майка си, облечени в костюмчета, имат папионки и са сресани старателно на път. Жената е стройна, с тънка талия и глезени, придържа феерична рокля с ръка от вятъра. Русата ù коса, падаща на букли до раменете, разкрива високо чело и фини черти на лицето. На другата снимка са само те двамата - прегърнати и се гледат влюбено в очите. Зад тях минават натоварени кораби и лодки. Следват  екзотични снимки, правени в далечните кътчета на земята - всички са качени върху слонове, има палми, после ги возят в двуколки с впрегнат отпред човек, отново прегърнати и засмени пред огромен дворец като от приказките. Невена продължи да разглежда с нарастващо любопитство – трогателни и мили семейни спомени от рождени дни – отрупани маси, големи торти, духат се свещи, цялото семейство сияе от щастие. По-късни, цветни фотографии, като картички, правени пред Айфеловата кула, небостъргачи, на гондола с пеещи музиканти, улиците са пълни с вода, къщите са масивни, аристократични и няма тротоари. Невена неусетно се пренесе в един друг свят - напълно непознат за нея и изпълнен с чудеса. Ах, как само ú се вярваше в чудеса. Мечтаеше някога и тя да може така да пътува, където си пожелае, но и да има някой до себе си, с когото да сподели щастието си. За миг забрави къде се намира.

♣♣♣