- Чакай, чакай, чакай, а да ти разправям как Джоджо ми каза да си облека нещо по – по – секси и ме покани в най – скъпия ресторант … знаеш ли какво стана ..?
- Уффф, това готвене ме побърква … Представяш ли си – с най страхотния си маникюр да държиш миксер …
- Ти пък, готвиш – има си … поръчай си нещо по телефона …
- Хм , Ана, много ти е лесно, но на мен постоянно ми доставят някакви странни и безвкусни, трябва да е нещо по - … по - …
Ана притисна телефона си към гърдите и тихо приотвори вратата на детската стая – беше и се сторило, че тишината оттам беше станала прекалено дълга, което беше невероятно събитие. Кора беше наредила всичките си Барбита, принцеси, кончета, слончета … пред тях беше поставила малки панички от кухненския си сервиз и тържествено сипваше във всяка от тях с голяма лъжица
- Вижте какво съм ви приготвила – страхотно е! Яж Мечо, за тебе лъжица мед с палачинки … за тебе Зайо – голяяям морков, за вас красавици …
Ана внимателно притвори вратата на детската и пак си постави на ухото горещия телефон.
- Та – бях започнала да ти разправям за Джоджо – представяш ли си – по едно време извади някаква лъскава кутийка, нареди я на масата след печения фазан с фъстъци и рече – Това е за десерт … не пипай и не го отваряй …
Кора, за своите пет години, беше послушно дете, но много и липсваше нещо живо за мачкане, дърпане, галене, гонене, преобличане, приспиване … Почти като рефрен беше опалването към майка си, че иска котка. Всички околни знаеха за този проблем, но Ана се оправдаваше: 'В апартамента не може ,Кора много иска котка, но е алергична! Ние сме израснали с котки, кучета, но в къща с двор! То и аз винаги съм имала котка, последната беше Кари …горката си отиде и аз вече не мога да се грижа за домашни любимци! Честно,липсват ми! Плача за всички ,които ги няма както и за тях!'
--- След един час ---
Ана отново се прокрадна пак в детската и видя Кора залепила нос на прозореца.
- Мамо, мамо, виж отсреща пред магазина колко манекена са поставили …
Наистина – група работници бяха поставили няколко манекена около входа, а около тях вече имаше безброй други предмети топчести, ъгловати, ръбести. Зад огромните витрини се люлееха дълги цветни ленти, обкичени със звездички, малки къщички, камбанки, плодове, фенери … изглеждаше невероятно шарено, но скучно и безсмислено, без всякаква идея. Манекените бяха стари, прашасали и очукани, явно са били в дъното на склада. Даже се виждаше табелка, на която после се разбра, че пише ‚Не пипай манекените!‘
В същност Кора редовно си лепеше носа на стъклото и със завист следеше уличните котки. Беше им дала имена и им знаеше характерите, знаеше къде си крият малките котенца, как обичат да се препичат върху оградата, как от малки се боричкаха и след това се тренираха да ловят пернатите – от врабчета до гълъби – не че бяха особено гладни, една съседка редовно ги хранеше и галеше, докато си пушеше цигарата и си говореше по телефона.
Коткааааааааа …
Изведнъж Ана дочу трясък от детската – Кора беше седнала на пода, плачеше. В ръцете си държеше Мяу – една красива и големичка порцеланова котка, на земята бяха разхвърляни парчетата на Мърр – другата порцеланова котка. Беше криза! Абсолютна и безвъзвратна КРИЗА! Ана прегърна Кора, силно я притисна към себе си и дълго, дълго стояха така безмълвни …
----- И ТОГАВА -----
Започна да се свечерява, Кора все така хлипайки беше пак залепила носа си на прозореца … когато
- Мамо, мамо, мамо, ела! Ама бързо ! Мамооо, чуваш ли ме …!
Ана дотича, гушна я и двете се втренчиха в магазина отсреща.
АНА ВИЖДАШЕ сивите стени на магазина и олющените манекени отпред
КОРА ВИЖДАШЕ как целия склад / магазин се беше превърнал в ярък светещ правоъгълник, където шарени котки тичаха по катерушките по стените, минаваха през прозрачни тръби оплетени в лабиринт, закачаха се една друга , а най отпред имаше страхотно представление на Котешкия Марш (1)
- Мамо … искам там !!!!!
... четете какво става когато ...
--------------------------------------------------------
(1) https://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8+%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88+%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%86&sca_esv=49c9ff0e2cb46d55&sxsrf=ADLYWIImSQk5yJYvGr-E5f_dEPqWAokVpA%3A1731772876314&ei=zME4Z_TmEprPxc8PkqTBkQo&oq=%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8+%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88&gs_lp=Egxnd3Mtd2l6LXNlcnAiF9C60L7RgtC10YjQutC4INC80LDRgNGIKgIIATIIEAAYgAQYywEyCBAAGIAEGMsBMggQABiABBjLATIGEAAYFhgeMgYQABgWGB4yBhAAGBYYHjIGEAAYFhgeMgYQABgWGB4yBhAAGBYYHjIIEAAYgAQYogRIr0VQAFihIHAAeAGQAQCYAf0BoAHSDqoBBTEuOC4zuAEByAEA-AEBmAIMoAK_D8ICBBAjGCfCAhAQLhiABBjHARgnGIoFGK8BwgIKECMYgAQYJxiKBcICBRAAGIAEwgILEC4YgAQY0QMYxwHCAgUQLhiABMICCxAuGIAEGMcBGK8BwgIUEC4YgAQYlwUY3AQY3gQY3wTYAQHCAggQLhiABBjLAcICFxAuGIAEGMsBGJcFGNwEGN4EGN8E2AEBmAMAugYGCAEQARgUkgcFMC45LjOgB_HLAQ&sclient=gws-wiz-serp#fpstate=ive&vld=cid:63d5f3dd,vid:zne-KGBYcJE,st:0
© Пламен All rights reserved.