Като че ли някой беше влязъл в хотелската стая и това я накара да отвори очи. Да, слънчевите лъчи се бяха настанили по стените и върху леглото. Тя излезе изпод завивката, облече набързо гимнастическото трико и излезе на терасата. Слънцето я приласка в обятията си. То се беше разположило върху морската повърхност, равна като тепсия и само малки къдрави вълнички галеха пясъчната ивица. Боряна разстла спортната си пътечка, зае позата Асана - Лoтoс и се канеше да започне сутрешната Цигун*, когато дочу песента на птичките от малкият парк пред нея. Изненада я чистата мелодичност на песента в ранното утро. А този звук в хладното и леко влажно морско утро се пренася бързо и носи в нея посланието до където и до когото трябва. Тя се съсредоточи и започна дихателните комплекси от емоционалната медитация, която беше задължителна, независимо къде се намира.
След сеанса влезе в стаята да потърси приятеля си. Бяха от около три месеца заедно. Една случайност ги запозна. Нейният малък йоркширски териер ...