Навън продължаваше да вали. Дейви и Ейдриън бяха седнали в небезизвестния Старбъкс и пиеха капучино. С канела. Любимото им.
- Косата ти... - Ади сбръчи вежди и посочи към Дейв, който свали качулката си. Косата му беше доста дълга от едната страна и къса от другата.

Освен това беше тъмно кестенява и нямаше помен от красивите гарвановочерни вълни, които подлудяваха Ади. Сега те бяха идеално права коса. И все пак му отиваше...
- Да, аз... Реших да пробвам нещо различно, след като... Знаеш...
Тя поклати глава.
- Как си, Дейв? Как върви бандата?
- Добре, предполагам...
Тя се усмихна.
- Времето е ужасно. Типично английско. - промълви той и двамата се засмяха.
- Дейв... - въпреки усмивката, тя го гледаше тъжно.
- Знам, знам, Ади... -той сведе поглед. - Странно е. Сякаш сме непознати.
- Ами ние сме. Променил си се.
- Ти също...
- Трябваше.
- Именно.
Отново мълчание. И дваматa се загледаха през големите прозорци към мрачната Лондонска улица. Колкото и да не харесваше този град, Дейви не можеше да не признае романтиката, лъхаща от всяка сграда; тази пословична романтика, характерна само за Европа...
- Помниш ли... - той промълви тихо, но тя го прекъсна.
- Как бих могла да забравя?...
***
Няколко години по-рано. Почти същата лондонска улица - та не са ли всички те еднакви?... Валеше. Отново. Та не валеше ли винаги?
Ейдриън и Дейви бягаха под дъжда към малко антикварно магазинче. Искаха да се скрият под навеса, въпреки че и двамата бяха с качулки.

Стигайки до магазинчето, те се блъснаха.
- О, толкова съжалявам...
- Не исках да...
- Аз просто...
Te втренчиха поглед един в друг.
- Аз съм Дейвид.
- Ейдриън.
Тя се усмихна.
- Не си оттук, нали?
- Не, не съм - той се засмя. - Честно казано, тук съм за четвърти път и... още не мога да свикна.
- С кое?
- Не ме разбирай погрешно - хората са готини, само че времето, обратното движение... Като че ли всичко тук е наобратно.
- О, напротив - тя беше напълно сериозна - светът е наобратно, нещата при нас са си наред.
Той се засмя искрено, но усмивката замръзна на лицето му, когато видя повдигнатите ù вежди.
- Сериозно ли говориш?
- Разбира се...
Дейви се смути.
- Американец, вероятно от южен щат.
- Калифорния.
- Разбирам - тя поклати глава. - И какво те води тук, американецо?
- Музика.
- Нима?
- Да. Довечера в клуб 'Данте'. Ела, ако искаш.
- Всъщност...
Тя се замисли, загледана в обецата на устната му и леко издадената челюст.
- Да, добре, защо не.
Дейви се зарадва толкова много, че сам се учуди. Настъпи кратко неловко мълчание.
- Ами тогава аз ще... - тя посочи към магазинчето.
- Да, разбира се. Ще те видя довечера, нали?
- В колко?
- Ами, около десет, но може да дойдеш и по-рано. Ще те запозная с момчетата. Само ако искаш...
- Ще бъда там.
Тя се усмихна и му помаха, влизайки в магазина. Той се обърна и се затича по улицата. Ейдриън остана загледана в него през прозореца на магазинчето, докато Дейви не се скри от поглед.