- Дейв, виж, спряло е да вали!
- Да, но пак е мрачно.
Ейдриън направи намръщена физиономия и това накара Дейви да се засмее.
- Искаш ли още едно? - той посочи към празните им чаши.
- Искам кафе.
- Така ми харесваш. Това е единственото нещо, на което те научих докато бяхме заедно - да пиеш кафе, вместо чай. - Дейви ù намигна и отиде да поръча.
След малко се върна с две големи кафета с много сметана.
- Дейви, осъзнаваш ли, че стоим тук от 3 часа, а не сме си казали нищо съществено?
- 3 часа! Леле, времето тук минава бързо. Сигурна ли си, че и времето ви не тече наобратно?
- Дейв...
- Какво съществено, Ади? Кога сме си казвали нещо съществено? Това сме ние, нали?
- Всъщност... Прав си. Ако си казвахме нещо съществено, щяхме да сме като другите. И все пак... Какво правиш тук, Дейв? ...