Сутринта на 20-ти ноември беше студена, мрачна и потискаща. Но не и за Дейвид и Ейдриън, които се бяха свили един до друг пред отдавна загасналата камина и тихо спяха.
Изведнъж Дейви се сепна и отвори очи - беше сънувал кошмар. Все още сънен се огледа из стаята. После, успокоен, подпря глава до тази на Ади и се заслуша в равномерното й дишане. Чувстваше се страшно привързан към нея, сякаш я беше познавал цял живот. Всичко му се струваше прекалено хубаво, за да е истина... Добре, че в този момент Ади се събуди и разсея прииждащите му мрачни мисли. Тя видя неговото лице, надвесено близо до нейното.
- Добро утро, сънливке - прошепна той.
- Добро утро... - протегна се - Ъъъ, Дейви, не мислиш ли, че е малко странно да се взираш така в мен?
- Не, изобщо.
- Дейви, стига! Сутрин изглеждам ужасно. Не искам да ме гледаш такава...
- Не е вярно, красавице, ти винаги изглеждаш добре. - Той се засмя.
- Дейв, казах ти да спреш да ме зяпаш!
Ейдриън сграбчи една възглавница и закачливо го удари. Той, о ...