Те бяха братчета - близначета и живееха при баба. Тя често им разказваше приказки, а те, като всички малчугани, обичаха да играят. Любимата им игра беше криеница. Криеха се един от друг, или от баба... Това много я плашеше и често им разказваше за чорапеното чудовище. Да! Беше им разказвала за Патан и Патана, които обожаваха къпането и вицовете, за Котана и нейните котенца, които порасли и забравили, че са братчета и сестрички... Знаеха всичко за кокошките и за внуците на баба. Но, обожаваха приказката за чорапеното чудовище. Не вярваха в него и си мислеха, че ако го срещнат, ще си поиграят с него на криеница. Един ден, едното чорапче се събуди само. Търси братчето си къде ли не! Под леглото, в коша за пране, при котките... Даже в страшната пералня надникна! Там, казваше им Баба, живее чудовището. Никъде не го намери! Все още не беше уплашено, но много искаше да намери братчето си. Разрови завивките, но и там го нямаше. Ще-не ще, отиде да каже на Баба. Може би тя ще го намери. Но, тя с ...