Напоследък мама не говореше много. Лежеше на леглото си, гледайки тавана с реещ се, странен поглед.Не ми обръщаше почти никакво внимание. Аз стоях на прозореца и я наблюдавах. Държах в ръка моята порцеланова кукла и си мислех. Мислех много. Толкова много неща бяха в главата ми. Аз съм на 6. Догодина ще тръгна на училище. Нямам търпение. Искам да се запозная с други деца. Преди излизахме с мама, но откакто тя се затвори в спалнята, аз си седя само вкъщи. Липсва ми света навън, въпреки че съм го виждала смътно. Има толкова много неща, които ми предстоят. Не знам дали всички деца са така, но аз със сигурност съм любопитна.
Мама често плаче. Мене ми е жално да я гледам така. Тя е много млада и мъничка. Прилича на моята порцеланова кукла. Мама има бебе в корема. Аз ревнувам от него. Личи си, че го обича повече от мен, понеже спря да ми обръща внимание. Преди ми говореше много. Как ще се справим с всичко и тя не би ме изоставила. Нямало да се откаже от мен. Аз се почувствах сигурна. Бях топл ...