МАНАСТИРЪТ
или кратък разказ за сексуалната криза в живота на благопристойните момичета, в който ключов е изразът:
„Не че не ми се иска...”
Всички ни знаят като най-развратния випуск, пристъпвал някога прага на българска гимназия. Ние носим в себе си духа на сексуалната революция и разкрепостеността, необезпокоявани нито от родителското, нито от учителското тяло! Ние сме бъдещето на плътските излияния! Ние сме онези, които не се смеят похотливо, ами се СПОГЛЕЖДАТ МНОГОЗНАЧИТЕЛНО при произнасянето на класическите двузначни думички като „анали” и достопочтените имена „Гея”, „Лесбос” и „Химена”! Ние сме!
Пардон, аз не съм. Като казвам „ние”, имам предвид „тях” – всички други, освен мен. Единствената революция, която представлявам аз, е на еволюирането на обикновения зубър в малко повече от общоприетото за задръстеняк-непукист. И ако някога девствените деца като мен са казвали: „Името ми е Легион, защото ние сме много!”, то аз сега бленувам за тези времена, защото, повярвайте ми, ние опред ...