МАНЕКЕНЪТ
3 min reading
МАНЕКЕНЪТ
-Този човек, когото видях тогава на пейката в 5 и нещо сутринта на Славейков, този човек, който беше прегърнал гол манекен на жена и плачеше над него, та този човек така успя да ме закове на място, че всичкия погълнат алкохол и никотинов дим от през нощта, сякаш се изпариха от самосебе си .Стоях и го гледах и дори не се срамувах, че се взирах в него като последна сеирджийка. Толкова безутешно беше приютил това тяло от пластмаса, толкова неистово го беше приласкал в обятията си, че то изглеждаше като живо, огряно единствено от луминисцента на магазините.
Беше зима и утрото беще далече. Беше студено и трябваше да се прибирам. Периферно отчетох жълтото на таксито и с нежелание се качих. Исках да съм на мястото на манекена.
* * *
-Много си падах по това момиче, тя имаше друг и беше сгодена за него, но веднъж ми позволи да я погаля по гърдите. Това стана в офиса и, аз ходех често там по работа и макар да съм нямал много взимане- даване с жени, идеше ми да я тръшна още там, на бюрото. Дори не ми даде да я целуна, чувал съм, че проститутките правят така, но тя се оказа по-лоша. Само ме възбуди, а после ми подаде документите, за които бях дошъл, с най-невинно изражение и ми каза “довиждане”. След два месеца чух от шефката и, че тя ще се омъжва, за оня същия, а той бил някаква мутра. Вечерна сватба в “Шератон”. Целият ден преди венчавката пих каквото намеря и накрая се понесох към хотела. Но точно пред президенството паднах, а караула дори не ме погледна. После не помня... Но оттогава, незнайно защо, в устата си имам непрекъснато усещане за пластмаса.
* * *
-При всяка моя раздяла с мъж получавах пулпити. Виех от болка, но все пак бях доволна, че душевното ми страдание ескалира във физическо и така изглеждах силна в очите на хората- нищо и няма и това ще и мине, нали си има добра зъболекарка.
Няколко сутрини го бях мяркала измежду чакащите. Той имаше малко странни движения и въобще не приличаше на нещо, а аз по това време бях нищо. Сигурно и затова се заговорихме и не разбирахме как давахме ред на хора, дошли много след нас.
А после, когато най-после седнах на зъболекарския стол, докторката ми прошепна:
-Много свястно момче, но няма късмет. Скоро попадна на някаква мръсница... нещо му стана на зъбите оттогава. Ще имам доста работа с него.
* * *
- До утре- усмихна се младата жена и кокетно се завъртя към вратата в съвсем новото си кожено палто.
От завист никой в офиса не можа да и отговори.
Вечерта съпругът и, както винаги я хвана отзад, извъртя я с гръб към себе си и проникна в нея.
След 3 минути и още 5 в банята той излезе потривайки се доволно с хавлията.
-Днес направих страхотна сделка. Скоро ще ти подяря големи цици, за да имам за какво да се хващам.
И без да вижда сълзите в очите и продължи:
-Но ще трябва да напуснеш работа, няма всеки да те гледа в деколтето!
* * *
Една привечер докато обикаляхме с новия ми приятел по улиците в центъра за да седнем в някое заведение, най-неочквано той ми хвана ръката и силно я стисна. На няколко крачки от нас някаква жива Барби стоеше вторачена във витрината на елитен магазин и гледаше как преобличат манекените с модели от нова колекция. Един от дизайнерите беше красиво, стройно момче и нежно диплеше гънките на фините дрехи. Притъмняваше и някой започна да пуска светлините на луминисцената.
Ян-февр 2006
-Този човек, когото видях тогава на пейката в 5 и нещо сутринта на Славейков, този човек, който беше прегърнал гол манекен на жена и плачеше над него, та този човек така успя да ме закове на място, че всичкия погълнат алкохол и никотинов дим от през нощта, сякаш се изпариха от самосебе си .Стоях и го гледах и дори не се срамувах, че се взирах в него като последна сеирджийка. Толкова безутешно беше приютил това тяло от пластмаса, толкова неистово го беше приласкал в обятията си, че то изглеждаше като живо, огряно единствено от луминисцента на магазините.
Беше зима и утрото беще далече. Беше студено и трябваше да се прибирам. Периферно отчетох жълтото на таксито и с нежелание се качих. Исках да съм на мястото на манекена.
* * *
-Много си падах по това момиче, тя имаше друг и беше сгодена за него, но веднъж ми позволи да я погаля по гърдите. Това стана в офиса и, аз ходех често там по работа и макар да съм нямал много взимане- даване с жени, идеше ми да я тръшна още там, на бюрото. Дори не ми даде да я целуна, чувал съм, че проститутките правят така, но тя се оказа по-лоша. Само ме възбуди, а после ми подаде документите, за които бях дошъл, с най-невинно изражение и ми каза “довиждане”. След два месеца чух от шефката и, че тя ще се омъжва, за оня същия, а той бил някаква мутра. Вечерна сватба в “Шератон”. Целият ден преди венчавката пих каквото намеря и накрая се понесох към хотела. Но точно пред президенството паднах, а караула дори не ме погледна. После не помня... Но оттогава, незнайно защо, в устата си имам непрекъснато усещане за пластмаса.
* * *
-При всяка моя раздяла с мъж получавах пулпити. Виех от болка, но все пак бях доволна, че душевното ми страдание ескалира във физическо и така изглеждах силна в очите на хората- нищо и няма и това ще и мине, нали си има добра зъболекарка.
Няколко сутрини го бях мяркала измежду чакащите. Той имаше малко странни движения и въобще не приличаше на нещо, а аз по това време бях нищо. Сигурно и затова се заговорихме и не разбирахме как давахме ред на хора, дошли много след нас.
А после, когато най-после седнах на зъболекарския стол, докторката ми прошепна:
-Много свястно момче, но няма късмет. Скоро попадна на някаква мръсница... нещо му стана на зъбите оттогава. Ще имам доста работа с него.
* * *
- До утре- усмихна се младата жена и кокетно се завъртя към вратата в съвсем новото си кожено палто.
От завист никой в офиса не можа да и отговори.
Вечерта съпругът и, както винаги я хвана отзад, извъртя я с гръб към себе си и проникна в нея.
След 3 минути и още 5 в банята той излезе потривайки се доволно с хавлията.
-Днес направих страхотна сделка. Скоро ще ти подяря големи цици, за да имам за какво да се хващам.
И без да вижда сълзите в очите и продължи:
-Но ще трябва да напуснеш работа, няма всеки да те гледа в деколтето!
* * *
Една привечер докато обикаляхме с новия ми приятел по улиците в центъра за да седнем в някое заведение, най-неочквано той ми хвана ръката и силно я стисна. На няколко крачки от нас някаква жива Барби стоеше вторачена във витрината на елитен магазин и гледаше как преобличат манекените с модели от нова колекция. Един от дизайнерите беше красиво, стройно момче и нежно диплеше гънките на фините дрехи. Притъмняваше и някой започна да пуска светлините на луминисцената.
Ян-февр 2006
© Силвия Андреева All rights reserved.
