МАНЕКЕНЪТ
-Този човек, когото видях тогава на пейката в 5 и нещо сутринта на Славейков, този човек, който беше прегърнал гол манекен на жена и плачеше над него, та този човек така успя да ме закове на място, че всичкия погълнат алкохол и никотинов дим от през нощта, сякаш се изпариха от самосебе си .Стоях и го гледах и дори не се срамувах, че се взирах в него като последна сеирджийка. Толкова безутешно беше приютил това тяло от пластмаса, толкова неистово го беше приласкал в обятията си, че то изглеждаше като живо, огряно единствено от луминисцента на магазините.
Беше зима и утрото беще далече. Беше студено и трябваше да се прибирам. Периферно отчетох жълтото на таксито и с нежелание се качих. Исках да съм на мястото на манекена.
* * *
-Много си падах по това момиче, тя имаше друг и беше сгодена за него, но веднъж ми позволи да я погаля по гърдите. Това стана в офиса и, аз ходех често там по работа и макар да съм нямал много взимане- даване с жени, идеше ми да я тръшна още там, на бюро ...