Мара вървеше по пътеката обсипана с цветя,ухаеща на люляк.Красотата на природата докосваше сетивата и,нежно и в същото време напомнящо и за нещо отминало.Пред очите и изникнаха старите дълбоко скрити спомени,затворени отдавна в стария скрин,а ключът скрит дълбоко в душата и.Незнайно за нея сега не можеше да отблъсне тези спомени,трябваше да ги преживее отново в съзнанието си.В главата и зазвъняха детските камбанки на въртележката която обожаваше като дете,кончета, всякакви животни обичани от децата се въртяха заедно със звукът на камбанките.Децата усмихнати с блестящи от радост очи не искаха да слизат от тази вълшебна въртележка.Като дете тя я наричаше”музикалната кутия”,за нея тази кутийка на вълшебства беше много важна част от живота и.И старата циганка продаваща захаросани ябълки беше вълшебна,защото вкусът на нейните ябълки те караше да мечтаеш за нещо приказно .Но не всичките и спомени бяха толкова красиви,спомни си майка си,една голяма усмивка и две нежни ръце,лицето и беше толко ...