Мария...
Никой няма право да говори за нея.
Мария...
Болка и топлина.
Мария...
Всички я помнят. Обичаме я още.
Пазим я някъде в себе си и я доизграждаме, досъчиняваме я, имаме нужда от някого, в когото да вярваме...
...
Ако взема една нейна снимка...
Ако погледна отвъд запечатания във времето образ...
И ако не мисля, не бързам, не вярвам, че мога да я забравя...
Защото най-лесно е да се престоря, че никога не я е имало, не съм я прегръщал така плюшено, не сме пушили чай заедно, не сме се снимали, не сме седели на покрива на онзи блок в очакване на изгрева... ...