Мазохист ( Из "Откровено за лудостта")
Като досаден рефрен в главата ми се набиват проклятия от дълбините на греховното. Имам желание да ги прокудя с жадуваната слабост към тялото ти. Посягам екстремално към фантазираното недопустимо и налагам бездиханно доверчивото в теб. Още ли ми вярваш?!
Прекрачвам нетипичните граници, за да усетя удовлетворение от болката ти. И Тя е усещала такава, когато те е раждала. Ти също си я усетил, още с първата глътка въздух. Още те боли!
За да я пребориш, обаче, трябва да скъсаш с инстинкта си за самосъхранение...
Усещаш парещо самосъжаление и още толкова обидно благоговеене пред изначалния страх от неочакваното. Кървиш... На талази...
Всемирният ужас от тленното ти съществуване се превръща в паметна носталгия по неоскверненото. Остана ли такова?!
Протягаш жадни ръце за още болка - давам ти я на порции. По малко. За да не те загубя.
Когато се наситя, те оставям със страховете ти. Мълчаливо превързвам парещата самота със студените си устни и заключвам духовното, за да не изпари желанието ти за следващия път. После отварям широко прозорците, за да отлетя... от съня ти... завинаги.
18.02.08.
Пловдив
