Ах, как искам да върна времето назад... Знам, от горчивият си опит всеки се учи. Но от толкова неприятни случайности взе да ми идва до гуша... Не, не се предавам, просто ми се иска да по-малко... Но кой ли не иска това?
Случайност ли е, че съм се родила? Случайност ли е, че родителите ми са точно тези? Случайност ли са всички съвпадения назад във времето, запечатани като спомени върху сърцето ми??? Не, не мисля, че са случайност! Не бе случайност и срещата ми с една стара познайница... първата моя любов... Само седем месеца бях заедно с това момче, но още следите от ръцете ми по моите парят... Толкова време измина, а все още е като мъничко дете, като онова момче, което ревността раздели от мен.
Срещнах го! Исках това. Много сълзи изплаках по него... цял океан! Молех се... исках да изпитам сърцето си, дали все още изпитва нещо към него... Отдалече той се бе вторачил в мен, сякаш вижда приказна фея, а когато ме доближи, смъкна поглед от мен и го заби в земята. Откакто се разделихме, отпр ...