Мечтата на краля
В едно далечно кралство живял красив, но недъгав принц. Като дете бил пострадал по време на езда. Кралят и кралицата събрали лечители и магове от целият свят, но никой не успял да помогне на болния младеж.
Една нощ в покоите му се появила стара и грозна вещица. Очите й били жълти като на змия, а роклята – мръсна и дрипава.
- Принце, знам лек за твоето тяло, но не знам ти дали можеш да ми се отплатиш.
- Ще ти дам каквото пожелаеш! извикал обнадежден принцът. Единственото за което копнеел е да бъде здрав.
- Искам да ми дадеш рубина, който краси златната кралска корона. Той е символ на власт, мъдрост и магия.
- Това не мога да го изпълня, защото баща ми - кралят няма да позволи. – въздъхнал тъжно принцът.
- Тогава ме очаквай на твоето коронясване. Като крал твоите желания ще бъдат закон. - изкискала се вещицата и изчезнала.
Срещата била толкова кратка и неочаквана, че на сунтринта принцът предполагал, че всичко е било сън. Въпреки това дълбоко в сърцето му се появила надежда, че един ден ще бъде здрав. Никога нямало да изостави мечтата си.
Годините потекли като река. Кралят и кралицата си отишли завинаги, а техният недъгав син наследил богато и могъщо кралство. По време на церемонията по коронясването той се сетил за съня с вещицата. Надеждата отново се събудила. По-късно я очаквал в покоите си. И тя се появила. Изглеждала по същия ужасяващ начин, а жълтите й очи гледали все така студено.
-Принце... простете Кралю, вие ми обещахте вашия рубин. Ако го получа ще ви дам лек за вашата болест.
Кралят кимнал мълчаливо и свалил златната корона.
Когато в костеливата ръка на вещицата заблестял камъка тя грейнала от щастие. Въпреки, че усмивката й разкрила жълти зъби това била най-ярката усмивка на радост.
- От вас се иска само да откъснете бялото цвете, което расте до дървото. Ако го направите, то ще стане алено и ще ви дари с изумителен аромат. Така ще бъдете излекуван завинаги. Ще се превърнете в най-силният и непобедим воин. – проговорила с отегчен глас вещицата.
После изчезнала.
Кралят останал изненадан отново от бързо протеклата среща. Започнал да се упреква за своята наивност. Бил толкова обсебен от мечтата си да оздравее, че постъпил глупаво. Вещицата не му обяснила нищо. След нея на земята лежала една ръждива гривна, каквато носели най-бедните селянки. Навел се владетелят взел я и незнайно защо я сложил на ръката си.
Светът около него се завъртял и той се озовал в гъста и труднопроходима гора. Била неестествено мрачна, потънала в студ и влага.
Пред него се издигало изящно дърво, а в основата му блестяло бяло като сняг цвете. Било толкова красиво сред този мрак, че за миг на владетеля му дожаляло да го откъсне.
- Ако го направиш аз ще умра. – отекнал в съзнанието му нежен глас.
- Коя си ти? – попитал кралят.
- Аз съм дриадата на това дърво, а цветето е моята душа. Когато загина то ще стане алено от моята кръв. Моля те, не го прави...
- Аз съм крал, но недъгав. Трябва да съм здрав, силен воин, за да мога да управлявам добре своето могъщо кралство. Съдбите на много хора зависят от мен.
- Това не е вярно. Кралство се управлява с ум, а не само с меч. – отговорила тъжно дриадата. От лицето й се търкулнала сълза.
И владетелят видял невидимото. Красиво момиче с коси като зелена коприна, очи като бистри извори с тяло на богиня. Била толкова изящна, че за миг му се сторило, че ръцете й имат гъвкавостта на клони, а тялото й има силата на самото дърво.
- Прекрасна е. – промълвил на себе си кралят.
- Всичко е прекрасно. Животът е прекрасен такъв какъвто е. Погледни гората, зад нейният мрак ще видиш нейната красота. И ти си прекрасен... - прошепнала дриадата.
Кралят дълго стоял онемял от това което съзрели очите му. Как не бил забелязал, пулсиращият живот в това непознато място? Пулсиращият живот във всяко дърво, тайнственият аромат на цветята - души до тях. Тихият ветрец, който играел с листата им , слънчевите лъчи, които срамежливо галели всичко наоколо. Дори усетил как болката в тялото му изчезва, а пулсът на гората се слива с неговия. Вечният ритъм на живота, който остава дори при смяната на сезоните, отлитането на годините по пътя към безкрайността...
- Сбогом. – промълвил кралят на дриадата. Щял да я помни винаги.
Въздъхнал и отново сложил гривната на ръката си. Вече знаел, че ще се върне в своите покои. Вече знаел как ще управлява огромното си кралство. Вече знаел, че една мечта, която носи на другите нещастие не е мечта.
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Със закъснение Катя, истинска приказка, не като живота,.. и защо истинска ли, ами в приказките винаги доброто побеждава и дава надежда
-
Ина, за мен кралят е положителен герой. Може да се двоуми как да постъпи, но важен е изборът, който прави. То и аз все се чудя. 🙂 И аз мисля за някакво продължение, но повече ще е свързано с пръстена. Ако имаш някакво по-различно тълкуване или идея винаги можеш да я споделиш. Не е проблем, защото хората сме различни и ни впечатляват различни неща в една творба. Благодаря ти. 🙂
Миг, твоят коментар ме развесели. Значи моят детски период е безкраен. 😄😄
Нямам нищо против! Благодаря ти. 😃 -
Имаш уникалната способност , да ме превръщаш в дете, а така трудно бих написал достоен коментар! Нооо пък ми е толкоооооова хубаво на душичката ! Благодаря ти от сърце за прекрасните ти творби!
-
Винаги с интерес чета приказките ти. Потапям се в атмосферата и си казам- този път няма да ме изненада и ти пак го правиш
И едно приятно усещане за споделен момент остава. А сега как ще управлява без мъдрст като му взеха рубина "Кралство се управлява с ум, а не само с меч.", а докато дойде ума и мечът върши доста работа. Не че съм наопако, но да защитя малко и краля А вещицата пак е донесла късмет -
Интересен коментар, Миме. Накара ме да се замисля колко приказки съм написала и истината е, че не знам. Пиша и разкази, но в последно време ги зарязах. Често зад приказките ми се крият реални хора и така казвам повече неща, а.и краят винаги е хубав. Това е доста разтоварващо като се има в предвид реалния живот.
Благодаря ти за интересния коментар и високата оценка. Ти пишеш хубаво и мнението ти.е ценно за мен. -
Не съм попадала на друг съвременен български автор, който пише приказки. Може и да го прави епизодично, но не и като теб това да е основния му творчески почерк.
Искрено те поздравявам за постигнатото майсторство, Кате!😍💝👏 -
Здравей, Миночка!
Радвам се, че ти харесват моите приказки, защото това е моят стил на писане. Не мога по друг начин.
Поздрави! -
Катя, това си е майсторство, да пишеш приказки, а на мен много ми харесват твоите, благодаря за удоволствието!
-
Благодаря ти, Силве.🙂
-
Харесват ми приказките ти, Кате, винаги имат поука.
-
Благодаря ти, Зигфрид! 🙂😊
-
Ейййй много харесах! Браво!
-
Благодаря ти, Скитница.🙂 И аз мисля като теб.
-
И на мен ми хареса приказката! Прозрението и поуката на финала, я правят с щастлив край!
-
Роси, за мен писането на приказки е много по-трудно от един реалистичен разказ. Пиша ги само защото ми доставят голямо удоволствие. Наистина се радвам, че се хареса, защото приказките се четат по-малко. Дори са ми казвали, че предпочитат разкази. Благодаря ти. 🙂
-
Много ми харесват приказките ти, Кате! На тази не само, че краят ѝ е хубав, но поуката ѝ е много силна!
-
Благодаря ви Дочка и Смути.🙂 И аз мисля, че краят на една приказка трябва да е хубав, защото в тях доброто винаги побеждава.
-
Хубаво е накрая да има юастлив и разумен край
Хареса ми. -
Ехаа; Потопих се с удоволствие. Простичка и искрена приказна история с поука. Аплодирам!
-
Благодаря ти, Мария. Опитах се да кажа някои мои мисли чрез героите си. Така е по-дискретно.
-
И на мен ми хареса! Поздравявам те, Катя!😍 Има какво да научим от твоята приказка!💝
-
Благодаря ти, Милена.
Да, този път не го ожених краля, което обикновено правя. -
Хубава приказка с неочакван край
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
е приятно.
Пешо благодаря ти, че се отби. 🙂