– Добро утро! – каза Мария на току що влезлия в стаята Илиян. – Кафето е готово.
Той взе чашата и неволно докосна ръката й. Не се отдръпна и пръстите им се сляха с първата за деня усмивка. Младата жена отвори вратата на терасата и двамата влюбени излязоха да посрещнат своето утро. Илиян погледна към своята любима. Колко бе красива без грим, с разрошени от съня коси и устни, които вместо червило, са в очакване на топла целувка. Застана до нея и двамата се подпряха на парапета на терасата. Там, в далечината, а всъщност толкова близо ги чакаше изгревът. Нетърпелив да види влюбените сънени очи, той бе взел от росата на все още спящата земя. Изкъпа душите им, почисти сърцата им от ежедневното сиво и заедно с чувствата им тръгна по своя път нагоре към чистото и безоблачно небе. Градът се събуждаше. По улиците нямаше хора. Камион за смет нарушаваше утринната тишина. Събра боклуците на хората и пое по своя път.
– Колко е хубаво! – каза Мария. – Сутринта е толкова чисто и свежо.
– Да! – отговор ...