...
Моят Лунен Пристан остана някъде там,
на непроходимият Север...
Безсилна останах да се боря в опити да го достигна...
Но в безсилието ми до мене се докосна
морски повей, от миналото донесен...
И неговият шепот се промушва в косите ми,
с усмивки гали хладнината уморена...
Той е моят композитор, от моите многонотия създава мелодии за мен.
Мелодии за Сърцето ми...
13.05.2019 г.
© З. Райкова All rights reserved.