Метаморфоза
От малка все ми се случваше да се влюбвам. Било то ежедневно в някого или в занимание, което осмисля живота ми. Но този път влюбването беше различно, наподобяващо процес на падаща звезда. Навлизането на частица или тяло от междупланетното пространство в земната атмосфера с голяма скорост, предизвикващо силно нагряване и изгаряне на тялото, при което се получава светеща следа в атмосферата. И накрая остава само спомен и угарки. Горяла съм в умове на мъже, които не можеха да ме обикнат и застивах на маси в изискани ресторанти с мъже, които трепереха за допира ми. Пресичах улици, булеварди, градове, често и прекосявах себе си, в търсене на грешния, докато правилния ми поднасяше рози. Скандали вместо ласки, обиди вместо любов.. жените обичат грешните.
За момент си помислих. Кълна се знаех,че се страхуваш да ме загубиш. Представях си как звъня на вратата ти, поднасяйки любимата ти храна и поредната порция любов, за която знаех, че не си готов да понесеш. Но въпреки това бях готова да вляза, и да ограбя себе си за пореден път.. щях да се разруша отново на прага на дома ти. Събличам съвестта и влизам. Навярно, както всеки ден, щях да се събудя със сълзи и с милиони, разпилени из целия град, частици от душата ми. Накрая разбрах какво искам. Бъди щастлив, с когото и да споделяш нощта.
Л.Х
© Лиана All rights reserved.
