Метаморфозата
Какви са тези силуети?
Виждам тяхното суетене в здрача.
Аз падам.
Ще ме намерят някой ден.
Какво ще разберат?
Какво ще им каже малкото, което ще мълчи след това?
И ето мраморните лица ме осветяват едно след друго -
пробудени от самотата.
...Вчера се връщах по алеята.
А днес нямам утре.
Така ще бъде завинаги.
И ако облаците отгатваха себе си,
бих ги изчакал да отминат.
След тях и времето.
Но то не търси в мен опора,
а аз съм малък да я открия.
Сега разбирам какво е време...
Това усещане...не повече.
И моята уникалност е потапянето ми в него.
Иначе нямаше да има различие.
...Ще изпия чашата.
Екстрактът е в нея.
Животът на хилядите еднодневки,
събран в един безкраен ден.
...И годините ще се превърнат в секунди.
Огромни глътки от време,
затворени в секунди.
Ще бъде повече от безсмъртие.
...Ето, вдигам чашата.
След това животът ще е страшно дълъг.
Сякаш ще са изминали хиляди години.
© Младен Мисана All rights reserved.
Много харесах, Мисана!
