Мхм... "Приятелсво"?
Ккакво е приятството?... Мхм, има ли такова нещо въобще?
Разчиташ на някой, мислиш, че и той е искрен като теб , че е готов винаги да ти помогне, че винаги ще те разбира, че винаги ще те спаси от каквото и да било...
И един слънчев ден се натъкваш на студено и жестоко безразличие... И си задаваш въпрса: „Защо? Как така може вчера да си бил най-близкият човек, днес си никой, един от всички, просто част от тълпата, някой, на който вече не е нужно да му се съчувства, който не заслужава внимание, някой, на който би се подиграл, унизил, наранил без капка угризение... Откриваш сърцето и душата си пред някого, вярваш му, помагаш в тежки моменти, спасяваш го от другите и от самия него. И какво се оказва? Че си използван, че си измамен, че приятел си бил само ти, само ти си бил честен, открит искрен, само ти си давал. И не само че не виждаш нищо в замяна на това, а точно обратното - отнема ти се. Отнема ти се вярата в човека, в приятелството, във всичко, чувстваш се измамен ...