... Запознаха се в началото на Август месец 2008 г. Тя случайно попадна на него в Skype и от дума на дума станаха близки.

  Обаче тя не му каза възрастта си, а той явно беше забравил да я пита и си е мислил че е на около 20-ина години.

       На 20 септември 2008 г. както си говореха сутринта по Skype, Той най-недадейно подхвърли: „Днес идвам във Враца - взел съм си GPS система, за да следя маршрута. Кажи да резервирам ли някой хотел, където ще можем да отседнем? Какво ще кажеш за „Шератън”?”

     Каза и също така, че ще се освободи от всички ангажименти,  ще

    измие колата, ще облече костюма и едни очила (с диоптър), с които много и допадна... Тя го пожела с костюм и той се отзова, но и заръча да бъде с рокля, ала тя беше, също като него, с костюм (панталон и сако).

        Целия ден Тя се чувства различно - подготвя се по свой специален начин за разговора, който така дълго бе копняла. Вечерта към 18;00ч.  Той и  звънна по GSM-a (бе му казала да я чака малко над болницата; намираше се в началото на града) и той беше паркирал точно там, непосредствено пред една пешеходна пътека. Тя мина по нея и влезе в колата... С влизането погледна към задната седалка (без да иска) и видя един красив букет с бели източени цветя. „По поръчка явно е бил” - помисли си, но си даде вид, че не е забелязала...

       Като се настани, той подкара колата леко и тя го упъти. Какъв съвършен шофьор бе той!!! Закара я пред хотел "Хемус" (бе му казала да не резервира нищо предварително) и седнаха в лоби бара. Той си поръча една вода - Тя същото. Предложи и да хапне, но Тя, както се и предполагаше, отказа. Устата и бе пресъхнала и се нуждаеше само от бутилка студена вода. Започна своята история, а той притихна загледан в нея и я слушаше с интерес.

       Цял час разказва почти... целия и живот в резюме с малки изключения. След това му зададе реторичния въпрос колко годишна е според него, а той отвърна, не на шега, че му изглежда 23годишна.

      Тя се засмя от сърце и му призна,чиста като сълза, че е на скромните шестнадесет... Той се хвана за главата и половин минута стоя с отворена уста - просто не можеше да дойде на себе си, да повярва как е възможно да съществува толкова млада и така силно интелектуално развита млада дама. Не можел да си представи в какво ще се превърне, като порасне...

        Но след като разбра истинската и възраст стана някак, само с нотка, но по-студен. Зададе и директно въпроса с какво може да и помогне, да и бъде полезен. Тя  уточни, че живота и е много самотен

   и ако Той някак влезе в него, ще запълни 2/3 от иначе дълбоката празнина.

        Нищо не каза. Добре знаеше колко много означава за нея само присъствието на Негова милост. Имаше почти магическо излъчване. Сияеше в костюма си, а очилата му бяха като златни... И колата му някак блестеше на слънцето...

        Два пъти се извинява и става, но се бавеше доста време, а може би времето просто "течеше" за нея. Но през цялото време, докато седяха  почти един срещу друг, Той не спираше да я гледа с лека усмивка на лицето.

      Като стана 20:00ч. той съобщи, че вече трябва да тръгва - смятал да ходи до столицата (имал сестра и малка племенница там) и им носел подаръци.

        Като излязоха от хотела Той забърза напред. Тя го помоли да я изчака и той спря. Хвана го под ръка, и му предложи, ако желае, да се разходят малко, но той отказа - нямало да успее да стигне навреме, пък и щяло да стане твърде късно след това.

       Като стигнаха до колата на паркинга той подметна:

 - Това е моята кола.

       А тя каза:

 - Хубава е... - и я докосна нежно, сякаш докосваше част от него.

        Влязоха... Той попита : "Накъде да карам?" и понеже трябваше да завие, тя каза като на шега "Назад!". Той се усмихна и направи  отличен завой – Невероятен шофьор бе.

      Бързо стигнаха пред болницата но в посока - столицата... Той спря колата, тя погледна към CD-плейъра, той забеляза това и моментално разбра какво мисли Тя - веднага намали звука до минимум.

        Тя отмести поглед към предното стъкло и видя двойка младежи (около деветнадесетгодишни) да се разхождат. Тук той каза:

 - Знам какво си мислиш”...

       Тя само кимна в знак на съгласие.

          Чудеше се как да направи този миг незабравим... Нищо не и хрумна, обърна глава към него и му се усмихна чаровно и същевременно до болка искрено. Той отвърна на погледа и и рече:  

 - Приличаш на кукла Барби, при което тя се усмихна и го попита:

 - Може ли да те прегърна ?

            Той също се усмихна, изглежда не очакваше това. Тръгна да я прегръща и през това време каза:  

 - Ако ни види някой? 

          А тя отвърна, без да се замисля:  

 - Няма!  - и го прегърна силно и преди да се отдръпне я целуна по бузата, като леко докосна крайчеца на устната и, а след това като видя, че я накара да се изчерви и подаде ръка, с отворена длан нагоре. Тя постави своята в неговата и Той я стисна силно...

       Тя остана още 5 минути, седяща, а Той явно беше обезпокоен и стеснен, не по-малко от самата Нея...

          Рече му: 

 - Ще тръгвам... - погледна го и преди да затвори вратата допълни:  - Не ме забравяй! 

         А той отвърна на погледа и...

        Докато чакаше улицата да се опразни от преминаващите превозни средства, за да пресече, видя, че Той вади мобилния си. Предположи, че звъни на свой познат. Пресече улицата тичешком и като се озова на отсрещния тротоар - обърна се назад - колата още стоеше на мястото си с включен двигател. Не можеше да види дали я гледа. Спря, погледа я за момент и тръгна, но чу сигнал – бе получила SMS. Спря на място и с треперещи ръце го отвори:  „Никога!” - пишеше вътре...

         Прибра го, продължавайки да трепери и сълза се отрони от страната и. Тръгна бавно в полумрака.

          Улицата остана зад нея – Той – също...