11 min reading
Всички, които го бяха виждали какво прави, го мислеха за мил човек – просто излъчването му бе такова – мило. И проявяваха съчувствие към него заради мъката, която той явно изпитваше. По външния му вид личеше, че е съкрушен. Очите му винаги бяха тъжни, раменете – леко приведени. Никой обаче не го заговаряше, не го питаше какво му е, защото причината за терзанието му бе повече от очевидна. Любимата му бе пострадала при катастрофа и лежеше в болницата вече повече от месец.
Единствен той идваше на свиждане на Стела, защото нейните родители бяха се развели отдавна и бяха заминали в чужбина. Те дори не бяха разбрали, че дъщеря им е пострадала. Странно, но никой от колегите и приятелите на Стела не бе проявил желание да я посети в болницата. Може би не искаха да си развалят настроението с грозната гледка. Всъщност тя нямаше истински приятели в големия град.
Милият човек – Георги – идваше на свиждане всеки ден, точно когато вратите се отваряха за външни хора. Сядаше до леглото на Стела, въздъх ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up