Всички, които го бяха виждали какво прави, го мислеха за мил човек – просто излъчването му бе такова – мило. И проявяваха съчувствие към него заради мъката, която той явно изпитваше. По външния му вид личеше, че е съкрушен. Очите му винаги бяха тъжни, раменете – леко приведени. Никой обаче не го заговаряше, не го питаше какво му е, защото причината за терзанието му бе повече от очевидна. Любимата му бе пострадала при катастрофа и лежеше в болницата вече повече от месец.
Единствен той идваше на свиждане на Стела, защото нейните родители бяха се развели отдавна и бяха заминали в чужбина. Те дори не бяха разбрали, че дъщеря им е пострадала. Странно, но никой от колегите и приятелите на Стела не бе проявил желание да я посети в болницата. Може би не искаха да си развалят настроението с грозната гледка. Всъщност тя нямаше истински приятели в големия град.
Милият човек – Георги – идваше на свиждане всеки ден, точно когато вратите се отваряха за външни хора. Сядаше до леглото на Стела, въздъх ...