1.
Рекох да се пенсионирам. Някак си… Не ме удовлетворяваше вече работата. Средата, целите и задачите, натискът отвред, усещането за мръсни игри и корупция в директори, инспектори, всякакви просветни чиновници, съпруги на важни мутри и „бизнесмени“, отличаващи се с некадърността си и нежеланието да работят за превръщането на децата от света на бъдещето в знаещи, можещи, търсещи, побеждаващи личности…
Реален свят, в който прозира бъдещето. Бъдещето на децата ни…
Но – по реда.
Директорът едно време ми беше приятел. Беше… После стана администратор и се зае да администрира. Добре го вършеше – разбирах. Но… Но беше в училище! Не познаваше и 10% от учениците. Не се срещаще с тях, не разговаряше, беше много далеч от проблемите им. И се опираше на абсолютно некадърни „педагози“ – но негови комшийки, семейни приятелки, съпруги на местни богаташи и политикани…
Просто отказваше да бъде учител, доволен беше от мениджърството си. Училището ремонтирано, появяват се нови мебели /зли езици намекваха, ...