Какво учехме?
Много неща. Най-напред – как се чете. Как се чете вестник, как се слушат новини, как се гледа телевизионна емисия.
С търсенето на подтекста. Тъй като ВИНАГИ има текст, направен с определена цел, и подтекст, който се мъчат да скрият от потребителя - зрител, слушател, читател.
И ВИНАГИ истината или почти истината е в подтекста!
Което означава, че трябва да се гледа, слуша, чете с мисъл. Първа и основна мисъл – някой има цел: да ти внуши нещо си. Което означава, че трябва да приемаш поднесеното като материал, но да не го възприемаш като истина от последна инстанция.
И след това идва най-трудното – да мислиш върху видяното, чутото, прочетеното…
Да анализираш какво са ти поднесли и – ха сега, де! – да се върнеш назад във времето и сравниш с базата данни в главата. Тоест – нищо не възприемай еднолично, като отделен епизод. Всичко има база, всичко е свързано с околния свят и миналото.
Познанието идва от сравнението – стар, прастар познавателен принцип.
Значи, трябват знания – мн ...