Минчо (живот и страдание) -1
Шо Цветанофф
МИНЧО
(живот и страдание)
Хумористичен роман
***
ЧАСТ ПЪРВА
На село
*****
Глава първа
Мъж на място
-Минчо! Минчо-о! Ах ти, жалко подобие на мъж... само ми се покажи...!
Кака Яна ядосано обикаляше из къщата от стая в стая, с надеждата да начеше вече непоносимо сърбящите я ръце в гърбината на нейния доказано неподлежащ на дресура съпруг. Обзелият я гняв заплашваше да избие в неумолимо торнадо, оставящо след себе си опустошение и разруха.
Минчо отдавна бе имунизиран срещу сутрешните и настроения (благодарение на които дори хлебарките се бяха изнесли от дома им) и за това смело се скри в мазето, между чувалите със зърно, защото от опит знаеше, че колкото и да е бясна, жена му нямаше достатъчно сили да вдигне пълния чувал и да го нахлупи на главата му! И спокойната сигурност на скривалището отнесе мислите му далече назад...
----------------------------------------------
1995-ра година. Минчо беше кипящ от енергия, жизненост и хормони 19-годишен осмокласник, безумно влюбен в пръскащата навред около себе си обаяние и сексапил съученичка Яна. Нейното присъствие изправяше единствената му мозъчна гънка, а в стомаха му нахлуваха мощни газове, които след това цял ден напомняха за себе си с лютивия аромат, пропил стените в класната им стая. Но една сутрин романтичната му природа се пробуди и, необяснимо как, се осмели да се изправи пред Яна, мълвейки почти беззвучно:
- Светлината на деня ли ме огрява или твоето присъствие?...
И тогава за първи път го огря звучната ù, пареща плесница!
Не е възможно с думи да се предаде гордата, силната, неописуема радост, която изпълни цялото му същество след тази божествена милувка! Душата му възторжено се зарея нагоре, все нагоре в небесата - там, където ангелските хорове пееха хвалебствени химни за неговата възвишена любов...
- Простак нещастен! - пискливият ù глас в миг прекъсна възвишения полет на душата му и го върна в реалността - Не стига, че е нагъл, а и на умен ми се прави! За това ли повтаряш четири години, бе Мозък?
-Не! Заради тебе!!! - изстреля той и я остави без дъх - Още в мига, в който те видях, сърцето ми стана твой роб! На където и да погледна, аз виждам само теб! Tвоята нежна усмивка на всякъде ме преследва! Твоето присъствие кара света да изглежда красив и приветлив! И дори сега звънливият ти глас кара душата ми да тръпне в трепетно очакване на мига, в който любовта ми ще е споделена! Защото казвайки ти “Обичам те”, дори тишината ще спре дъха си, за да ме чуеш...
-----------------------------------------------------
Минчо бавно отпи поредната глътка отново изживявайки с истинска наслада мига, в който я остави без думи, след любовното си обяснение. ”Дали и сега няма да подейства? След двадесет години... Какво пък - струва си да се опита! И без това съм събрал към един литър кураж!”
В този момент жена му влетя в мазето. Минчо изпъчи гърди и предвидливо оставяйки стелажа с буркани по между им, с възможно най-прочувствен глас изрецитира:
- Кое си ти, видение прекрасно, в облак от парфюм, със дъх на пролет?”
Кака Яна зяпна стресната и объркана, а Минчо, усетил, че владее положението, отпи голяма глътка от шишето и запя с цяло гърло:
- Яне ле, моме убавооо, убаво още гиздавооо! Кажи де кри таз твоя хубост неземна?
Тез гърди кой кат’ тесто ги месиии и тез крака на чии рамене ги овесиии...
Кака Яна изтрещя!!! Грабна от земята една доста едра диня и тъкмо да я запрати по него, той, забравил страха си, се развика:
-Не-е! Не тая ма! Не виждаш ли дупките по нея, дето съм я пълнил с мастика? Друга вземи - по-малка! - и това бяха последните му думи...
След десетина минути кака Яна излезе потна и зачервена, но успокоена, от мазата и преди да затвори вратата се обърна и изсъска:
- Първо ще изчистиш, после - в банята!
- Добре, миличко... - чу се слабичък гласец отвътре.
Вратата се затвори, но Минчо за всеки случай изчака още малко и тогава, изправяйки се с мъка, преглъщайки нараненото си достойнство и олюлявайки натъртеното си тяло, мислено се развика на кака Яна: ”Малее, да та барна-a… Здрава кост няма да ти остане! Цялата мизерия, дето направи тука, с тебе ще забърша...”
В този момент вратата се отвори и се чу:
- Ма ти още ли не си започнал?
Минчо бързо забрави заканите и че е ядосан, и въпреки силните болки започна да събира бездиханните останки на дини, пъпеши, шишета и буркани от бойната арена, като мрънкаше едва чуто, поглеждайки за всеки случай към вратата:
-Добре, че съм мъж на място, иначе щеше да видиш ти...
*****
© Шо Цветанофф All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви!Това,че ви развеселих, е най- голямата награда за мен!
-
Добрах се до началото. Седем години се подвизаваш с тия смехурии и аз не съм усетила!!...Започвам да ги чета подред, но не наведнъж, а сигурно и ще коментирам по няколко, инъче трябва да стоя все при теб и другите ще се обидят...Това е моето амплоа- хумора, но го пишех до скоро в стихове, а в прозата ми има само по щипка от него....Много ми хареса разказа ти, Шо.
-
Амиии , хареса ми та се замислих покрай колко готини неща съм минал без да ги забележа, ама никога не е късно ... не че щяха да променят нещо тогава, но затвърждават чувството за съпричастност и .. много сме
-
🤐... БЛАГОДАРЯ!
-
Амиии..."мъж на място". Не само след 3, и след 13 години няма как да не се върнеш при него. Благодаря ти за усмивките и хубавото настроение! /на Минчов гръб /
-
Еее, трогна ме! Как се сети? 😁👍🏻
-
Горкичкият! То какъв живот - само страдание !
С удоволствие се връщам при Минчо -
Открих с какво да се забавлявам в дъждовния ден.
-
Ох, завалийката!!!
Добре че си е „мъж на място”! Иначе кой щеше
да почиства „бойната арена”, след като се разлюти
„прекрасното видение” с „дъх на пролет”?!!!
Щастлива, благодатна и мирна Нова година, Шо!!!
Здраве и обич за теб, мир и хармониа в твоя дом, Шо! -
-
Мъж на място
-
!!!
Ха добре си ни дошъл!!! -
Много Ви Благодаря на всички!
-
Божкееее... от де се прекна туй нящо бре charo (Шо Цветанофф)
Тези двамата вече ги заобичах!
Страхотно настроение носи творбата ти!
И още повече, когато видях, че и продължение ще има!
Добре дошъл на нашата седянка! Кефа е пълен тук! -
Хехехе... едва що появил се Минчо и аз вече седнах на първия ред да чакам новите му подвизи. Поздрав!
-
Добре дошъл! С нетърпение очаквам следващите части!
Имаш поща!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
