Глава дванадесета
Бизнесменът
Топъл септемврийски ветрец се промъкна през открехнатия прозорец в Минчовата стая, борейки се с мощните течения, образувани от гръмовното му хъркане. Но... плътна завеса от благовонно ухание на джибри, като неумолим страж, спря порива на неканения гост и бързо го прогони. Обаче не успя да възпрепятства пропълзялото, като хищник към набелязана жертва невидимо безпокойство, бавно да се промъкне в съзнанието на източника, от който бликаше изобилния аромат и да измести спокойния му, здрав сън. Изпълнен от необясним душевен смут, Минчо се събуди. Притеснен огледа стаята, провери дали бутилката си е на мястото и с недоумение измърмори :
-Тая не е влизала... К’во ми става?!? ...
Обаче не се тормози дълго с тягостни размишления, а пристъпи към действие. Надигна шишето и пое солидна доза успокоително. Ех, как волна и необуздана, душата му се измъкна от хладната прегръдка на гнета! Как жизнерадостно, безгрижно и игриво затрептя!... Силно въодушевен, той скочи пъргав ...