навън е минусово
носът ми веднага замръзва
не си усещам пръстите
дъхът излиза на вълма от устните
една дълга, болезнена тръпка се спуска по гръбнака
мърдам пръсти в обувките си, за да се стопля
без резултат
и любовта ми беше такава
усещах студове през август
дъхът ми секваше неведнъж
не усещах тялото си
болеше
морето пази въздишките ми
някъде дълбоко заровени в пясъка
или пък след шамандурата
навътре, където пръстите не достигат дъното
където плуват раци и русалки
където кораби са се разбивали в скалите
и стонове и крясъци достигат чак до плажната ивица
губят се в мен
събирам ги
прибавям и своите собствени към тях
копая дупка в пясъка и ги заравям там
пиша писмо
за теб, каква изненада
пъхам го в бутилка и го мятам в морето
моля се някой някога да го намери
да стигне до нечие изгубено сърце
не твоето
то не ми принадлежи
отдавна вече ми е ясно
че онази песен не е писана за мен
че мислите ти вечер препускат в друга посока
че няма да ме потърсиш
че няма да ме сънуваш
а аз това правя, обикновено
когато не пиша за теб
а все за теб пиша
от месеци
и дори студът не може да замрази сърцето ми
опитах да го заровя в преспите пред блока
да го оставя там цяла зима
да изстине
да се свие до предишните си размери
забравих, че отдавна вече не е в гърдите ми
чака те на някоя пейка
или пред някой вход
пред бара
под балкона ти
подсмърча тихо
и се чуди кога ще се сетиш за него
няма
така и не научих значението на тази дума
н я м а
няма да се върнеш тук
няма да се обадиш
няма да те видя
няма да ме прегърнеш
няма да ми кажеш всичко онова, което искам да чуя
няма да ми хванеш ръката
няма да ме целунеш по челото
няма да ме обичаш
н я м а
огромна буца застава на гърлото ми
цялото ми същество е заклещено там
и нито мога да преглътна себе си
нито пък да се изхвърля
затова тя остава там
задушава ме
подиграва ми се
и преди се е случвало
само това остана от мен
няколко захвърлени, смачкани стиха
няколко песни
няколко сълзи
много тишина
виелици
трептения
достатъчно трезвото ми съзнание
в което само ти си кристално ясен
нищо друго няма значение
аз съм паразит
живея чрез теб
а ти дори не подозираш
колко удобно
колко егоистично
и как само боли

минусово
мрачно
минорно
няма да седя в скута ти
няма да ме събудиш за добро утро
няма да ме проявиш в снимки
нито в музика
нито в любов
н я м а