Имало две мишлета, които толкова се обичали, че решили да заживеят заедно. Намерили си една хубава топла хралупа под едно голямо повалено дърво и започнали да си събират мъхчета и тревички да обзаведат къщичката си. Ходели заедно да търсят храна, пазили се едно друго от хищния свят, който ги заобикалял. Понякога се качвали на поваления ствол на дървото и се радвали на топлите слънчеви лъчи. Бързали да се приберат преди да настъпи нощта, която принадлежала на силните, гладните и свирепите.
Хубаво им било заедно, гушкали се и се радвали на взаимното си доверие и привличане. До деня, когато едното мишле казало на другото, че ще си имат сюрия още по-малки мишленца. Стреснало се другото мишле. Всичко било толкова прекрасно, те толкова се обичали, че не желаело да дели любовта си с други мишлета, дори да са негови деца. Излязло само да търси храна и да размишлява на свобода и тишина. Не измислило нищо, но занесло хапки на другарката си, която останала в топлото леговище. Тя все по-често оста ...