Мисли
Мисли след един изгледан филм в киното...
"Ужасно нещастие е да нямаш възможност да останеш сам със себе си." Шарл Бодлър
Понякога ми се иска да избягам от всичко, от всички... Родители, близки, познати, приятели... Искам да живея сама в чужд, голям, непознат град, в подредено по мой вкус жилище. И, когато се прибирам, да знам, че със затварянето на вратата оставам сама. Сама с хобито ми, вещите, с мотаещата се в краката ми котка, сама с компютъра, мрежата, сама с мислите върху белия лист/прозорец... Сама със себе си...
Само понякога, макар и рядко, в неприкосновения ми дом да идва познат мъж... Зад гърба ми да мушва ръце под оскъдните ми дрехи, плавно да ги спуска по голото ми тяло. Да ми дава нужната страст... Достатъчно далечен и също толкова близък мъж.
Искам, когато сутрин се събудя и отворя вратата, отвън да ме посреща многолюдието на големия град, слънцето зад ъгъла или надвисналото над хилядите сгради небе...
Искам да се разхождам сама по непознати улици сред хората, да ги разглеждам любопитно, а те да ме подминават с присмехулен поглед. Искам понякога да се срещам с познати хора от тесен приятелски кръг... Но рядко, за да не ги допускам твърде много до себе си...
P.S. Или много филми гледам, или трябва да осъществя тази моя мечта, поне докато ѝ се наситя...
00:25 h
29.04.2011 г.
© Василена Младенова All rights reserved.
