Мисли на глас
Драги радиослушатели на програма „Зелен терен", нашите микрофони се намират в студио „Актуални проблеми", откъдето ще имате възможност да чуете предаването „Мисли на глас." Водеща ще бъде познатата на всички, Весела Будилкова. Пейте и се веселете с нас! Както казва народът: „Който пее, зло не мисли." А аз ви казвам: „Право, куме, в чьорни очи!" Макар, че не сме свикнали да не си казваме нищо в очите. Но тъй като днешното предаване е уникално-говорете, без да се страхувате!
А сега давам зелена улица на Еко-2009.
Да започнем с нашия редовен слушател от град Пловдив. Той ни пише: „Драга редакция, с нетърпение чакам вашето предаване. Затова се обръщам към всички, които в момента са край радиоапаратите. Търси се чиста съвест на човек, който е изхвърлил тяло край канала на село Марково. Тялото е на известната вам мериносова порода, която в момента е изплезила присмехулно език. Изглежда е предала Богу дух, когато е слушала предното ви предаване! И до сега въпросният гражданин не е намерил за необходимо да извести здравните власти и случая с овцата прие фантастичен характер. Двама непознати, навярно излезли скоро от близката кръчма, бяха я възседнали.
И така, който знае подробности около случая, може да се обади в бюро „Разследване на неизяснени случаи!"
И нека да има повече такива предавания, за да държи будна съвестта на повече слушатели!
Ваш, Волен Буденов.
Благодаря на господин Буденов от името на всички и се обръщам към почитателите на предаването „Мисли на глас." Обадете се в студио „Актуални проблеми!" Търси се чиста съвест! Аз мисля, ти мислиш, той мисли... Заповядайте да мислим! Както е казал поетът: „Човекът е човек, когато е на път." А сега да тръгнем на път, с мисли за бъдещето! Пътят е дълъг, земята е малка. И ние сме тия, които ще я направим да бъде Рай, където ще пеем и ще се веселим.Ах, защо не сме една Швейцария! Каква красота, каква романтика! И почти никакви автомобили. По улиците усмихнати лица и букети от велосипеди. Ех, че е хубаво! Яхваш своя велосипед, свиркаш си някоя весела песничка, с бодър дух и добро настроение, не усещаш как започва , и как завършва работният ти ден.
Както казва народът: „Повече чист въздух, повече столетници. А аз казвам: „ По- малко бай Пейчовци!"
Не знам какво да правя! Помогнете ми , бе хора! Дали да дам обява във вестника? „Търси се човек срещу възнаграждение, за денонощно дежурство на терасата, на изпаднала в беда жена!" Кошче няма ли си тоя човек, бе! Онзи ден както си дишам чист въздух на терасата- колко е чист не знам!... Бай ти Пейчо ръси пепел с лопатата през прозореца върху косата ми, та пушек се вдига. А да не говорим за конците, дето е почиствал килимите. Такива кичури ми направи, че и във фризьорски салон не могат ми ги направи. Но съм доволна, че ми спести и времето, и чакането. Казвам му аз на него: „ Чакай, бе бай Пейчо! Не така, бе мой човек! А той: „ Не виждаш ли, че съм решил да понаторя тревичката? Добре, че е и булка, от време на време да мие терасата, та и водица да му плиска. Тъй де и той си има нужда! Я виж, зеленината е друго нещо!
Момент, драги слушатели!- Да, а, слушам. Познах те бай Пейчо, как да не те познах! Какво казваш? Искаш да ми изпееш една песничка ли? Защо не дойдеш тук? Как? Подхлъзнал си се на динена кора и си счупил крака? Аха, някой ти я хвърлил връз главата? Тогава изпей я! Слушам, слушам... Че кой не знае песента за Пенка? „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша?"
Чувате ли я и вие, драги радиослушатели? Това било любимата песен на бай Пейчо.
- Хайде, бай Пейчо, дочуване!
И така де!... Аз греша, ти грешиш. Тъй и бай ти Пейчо. Бай Пейчо си е бай Пейчо. Да го оставим да мисли след днешното предаване. Ако и вие сте решили да мислите - мислете! Това е полезно.
Нашето предаване е към своя край. Нека още веднъж изпеем песента на бай Пейчо! „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша?"
Обръщам се към всички, за нов текст на песента! Ще бъде присъдена награда, „Мислител на бъдещето."
Обаждайте се! Не се страхувайте!...© Мария Герасова All rights reserved.
