Мистерия край реката

Силвия бавно отпиваше от кафето си. Малкото бистро на брега на река Ямска предлагаше приятна прохлада в горещия летен ден. Чувстваше се прекрасно, но все пак желанието ѝ бе най-сетне да се качи на някоя от лодките при следващия курс.

Областта около течението на река Ямска бе обявена за резерват, а лиманът на реката бе главна туристическа забележителност тук. Сред красивата природа се предлагаше отпускаща разходка с моторна лодка по цялата дължина на реката - oт пристана до устието и обратно. Лодките побираха по двадесет души, но непрекъснато прииждаха групи туристи и заемаха всички места. Така Силвия не успя да се качи при предишния курс и се наложи да изчака около половин час за следващия.

Решена този път да се вреди на всяка цена, Силвия се изправи и приближи пристана, когато забеляза, че една от лодките вече се връща. Сега трябваше да бъде бърза и търпеливо да изчака слизането на предишните пътници, като зорко ги наблюдаваше. С огромна изненада забеляза, че всъщност те бяха деветнадесет. Ядоса се на себе си, че е чакала половин час, а е било възможно да се качи по-рано. При тръгването на лодките тя погрешно бе изброила двадесет пътници. Изброи ги още веднъж - бяха деветнадесет.

Все още леко ядосана, Силвия се втурна с невероятна бързина, зае полагащото ѝ се място и зачака. След около две минути лодката бе пълна и отплава.

Реката бе тиха, спокойна и дълбока. По бреговете имаше гъсти лонгозни гори, а между дърветата се виждаха множество лиани. В по-плитките участъци близо до бреговете растяха нежни водни лилии и блатна тръстика. Тук-там се мяркаха представители на живеещите тук видове риби и няколко вида костенурки.

Силвия обичаше да съчетава полезното с приятното. Работата ѝ като зоолог позволяваше често да пътува и да се наслаждава на природата, но също така и по време на почивките не изоставяше своята страст – зоологията. Тя се загледа в двойка костенурки и реши, че може да се получи чудесна снимка. Извади фотоапарата си и точно преди да натисне копчето, забеляза нещо в реката. Лодката се приближаваше и Силвия скоро разбра, че това бе шапка. Лодката бе все по-близо и по-близо и изведнъж се чу писък. Всички погледи бяха насочени към стърчащата козирка, но вече освен нея на повърхността се виждаше и неподвижно тяло на мъж.

В този момент Силвия осъзна, че това бе двадесетият пътник от лодката…

Бе съвсем ясно, че при предишния курс се бе случило нещастие. Но до този момент и пътниците, и лодкарят по никакъв начин не изглеждаха притеснени.

Дали изобщо някой бе сигнализирал? Силвия видя лодкаря да набира нещо на телефона си и разбра, че все още никой не се бе обадил. Всичко това ѝ се стори много странно.

В хотела на Силвия беше отседнал един бивш полицай, който сега работеше като частен детектив – инспектор Дамян Френцов. Вече цяла седмица прекарваха отпуската си заедно и се бяха сприятелили покрай игрите на шах във фоайето. Тя се подвоуми дали да му се обади и накрая взе решението все пак да го информира за случилото се.

-          Успя да ме заинтригуваш. Всъщност съм съвсем наблизо в момента – каза той, след като изслуша Силвия. – Mога да се отбия.

След около петнадесет минути Френцов вече беше пристигнал и разговаряше с полицай Костов, с когото се познаваха от години. Инспектор Френцов наближаваше четиридесетте, висок и строен, с будни, тъмни очи. На лявата си буза имаше белег от огнестрелна рана, който му придаваше допълнителен чар.

-          Засега не знаем самоличността му, няма документи – каза полицай Костов. – Пътниците не се регистрират при разходка с лодка. Предстои да разпитаме останалия персонал, вече говорихме с лодкаря. В лодката е имало двадесет човека, около половината от тях са били група германски туристи. При устието на реката се прави кратка пауза и лодката тръгва обратно. Там един от пътниците казал, че ще се прибере пеша, защото не се чувствал добре.

-          Значи вероятно е починал от естествена смърт? – попита Френцов.

-          В момента лекарят извършва оглед, чакаме становището му.

-          Знае ли се дали починалият е от германската група туристи или от останалите пътници?

-          Лодкарят заяви, че е говорил на немски език.

В този момент към тях се приближи съдебният лекар.

-          Категорично смъртта е настъпила преди да падне във водата. Удар с тъп предмет по главата.

-          Убийство? – възкликна полицай Костов.

-          След аутопсията ще знаем повече, но почти сигурно – да!

-          Поне можем да ограничим времето на престъплението в рамките на половин час – от почивката на лодката преди връщането й до пристигането на следващия курс.

Лекарят се прокашля и взе да кърши ръце, после каза:

-          Хм… Всъщност е починал преди около 20 часа.

-          Невъзможно! – възкликнаха в един глас Костов и Френцов.

-          Това е абсолютно сигурно! - каза докторът и без да чака повече въпроси, се отправи отново към мястото, където изпълняваше задълженията си.

Известно време и двамата мълчаха, всеки се опитваше да чуе собствените си мисли. Накрая Френцов промълви:

-          Изглежда, че все пак това не е пътникът от лодката!

-          Така излиза! Лодкарят потвърди, че е същият човек, но вероятно се е заблудил. Ще го разпитам отново. Чудя дали има някаква връзка? Кой е пътникът, разхождал се пеша. Трябва да го открием, но как?

-          Няма да е лесно, но ще опитаме. А първо трябва да разберем кой е жертвата.

….

Вечерта инспектор Френцов си взе една бира от ресторанта на хотела и се отпусна в удобното кресло. Тази история силно го озадачаваше. Нещо не беше наред, но колкото и да се опитваше, не можеше да разбере какво. В този момент чу звъна на телефона, обаждаше се Костов.

-          Френцов, имаме проблем!

-          Да, знам, има убит човек!

-          И това, но има и друго - лодкарят все пак се кълне, че убитият е човекът, на когото е прилошало. А той вече трябва да е бил мъртъв по това време.

-          Странно!

-          Успяхме да идентифицираме трупа – Герхард Щром, немски турист. Проблемът е, че всички останали от групата и персоналът на хотела също твърдят, че той е бил жив сутринта и се е качил в злополучната лодка.

-          Значи доктор Петев е допуснал грешка относно часа на смъртта.

-          Не е, извикахме още двама съдебни лекари и те категорично потвърждават казаното от него.

-          Хм, ами сигурно имаме братя близнаци..

-          Ха-ха, Френцов, ние също гледаме криминални сериали. Сетихме се за това. Сега, седни, за да не паднеш! Наистина Герхард има брат близнак – Лукас Щром.

-          Ето, нещата идват на мястото си!

-          Не съвсем, Лукас Щром е известен професор по древни цивилизации и от седмица е в Австралия. Точно когато са се развивали събитията около нашата лодка, проф. Щром е изнасял лекция пред 500 човека в Сидни, която освен всичко друго е била предавана и пряко по телевизията. Няма как в почивката да е отскочил от Сидни до река Ямска, ха-ха. Свързахме се с него и вече пътува насам. Той твърди, а и ние проверихме, че никога досега не е стъпвал в България.

….

Полицай Костов и инспектор Френцов посрещнаха професора по древни цивилизации.

-          Здравейте, хер Щром! Съболезнования за брат Ви!

-          Благодаря! Жалко е, че съм тук по такъв повод, а страната Ви винаги е представлявала интерес за мен от професионална гледна точка. Освен това я намирам за особено красива! Сега разбирам защо Герхард вече две години прекарва почивката си тук.

-          Интересно! Можете ли да разкажете повече?

-          Ами…..миналото лято брат ми също беше в България. Бях забравил за това, но предвид обстоятелствата си спомних. И в паметта ми изникна и нещо интересно. Тогава той ми спомена, че е открил нещо доста странно тук, но щял да ми разкаже, когато се върне в Германия.

-          И какво Ви сподели после?

-          Там е работата, че след това не ми каза. Ако трябва да съм честен, през последната година така и не се видяхме, за което сега горчиво съжалявам. Но аз много пътувам, все нямам време, а когато случайно намирах някаква възможност за среща, той пък имаше други ангажименти….. Имате ли представа дали брат ми се е бил забъркал в нещо?

-          Все още не знаем, но след като някой го е убил, все в нещо се е замесил…Благодаря Ви много за отделеното време и още веднъж – съжалявам!

……

Френцов реши да поговори лично с лодкаря и се отправи към пристана на река Ямска.

Във фоайето на хотела Френцов се натъкна на Силвия.

-          Тъкмо теб търсех. Накъде си тръгнал? – попита тя.

-          Към пристана. Иска ми се пак да се срещна с лодкаря.

-          Нали знаеш, че говоря малко немски…..Та разприказвах се с един от германските туристи… - започна младата жена.

-          И?

-          Каза ми, че Герхард му се струвал много познат. Бил го виждал и миналата година при почивката си в България. Не беше сигурен къде, май бил продавач в някакво магазинче, после се поправи, че бил екскурзовод, а накрая стигна до извода, че бил уличен музикант.

-          Прав е донякъде. Току-що Лукас Щром ни разказа, че Герхард е бил на почивка в България и през миналата година. Явно пак са били в една и съща група и затова му се струва познат.

-          О, ясно, не можах да те изненадам – с разочарование каза Силвия. – А така се бях въодушевила!– усмихна се тя. - Обаче има и друго нещо и мога да ти спестя ходенето до пристана.

-          Какво?

-          Ами аз и с лодкаря си поговорих…

-          Силвия!

-          Е, спокойно де, той е бъбрив човек и му беше приятно!

-          И какво ти каза бъбривият човек?

-          Че първоначално бил убеден, че жертвата е човекът, на когото му прилошало. Но после си спомнил нещо, което го разколебало.

-          И какво е това нещо?

-          Ами когато се почувствал зле, пътникът разкопчал ризата си, защото не му достигал въздух. И лодкарят си спомни, че видял през средата на цялото му тяло да минава татуировка, която приличала на змия.

Френцов помълча замислен за известно време и изведнъж радостно извика:

-          Чудесна си, Силвия!

…..

-          Явно нашият човек се е забъркал наистина в нещо. Сигурно е разкрил някакво престъпление и са го елиминирали. Тази татуировка със змия не ми излиза от главата. Вероятно е някаква банда, имаме каталог с татуировките на всички, които са си имали работа с полицията. Ще проверя дали ще открия нещо подобно – каза полицай Костов.

-          Мммм, добре – колебливо отвърна Френцов.

-          И както знаеш, трупът не е в идеално състояние заради престоя във водата. Всички го идентифицираха като Герхард Щром, включително и брат му, но ще вземем проба от хер Лукас за ДНК анализ и да установим дали в действителност това е Герхард.

-          Чудесно, Костов, чудесно! Прави си анализите, аз мисля да разбера това по друг начин.

-          Какво ще правиш?

-          Отивам до болницата.

-          Има ли ти нещо?

-          Здрав съм като бик, Костов.

-          Ооооо, ясно, съмняваш се в становището на доктор Петев и ще отидеш при онзи твой приятел, как му беше името, доктор Андреев?

-          Да, отивам при доктор Андреев. Ти си прави ДНК пробите, а мен ме остави да работя!

…

Полицай Костов, Силвия и хер Щром бяха в ресторанта на хотела, където ги бе поканил инспектор Френцов.

-          Както знаете, открихме тялото на мъж, който бе идентифициран като Герхард Щром. Установи се, че е бил убит предишния ден с удар по главата с тъп предмет. За наша изненада обаче той е бил забелязан жив на следващия ден, малко преди да открием трупа.

-          В крайна сметка ясно ли е на сто процента кога е умрял Герхард? – попита Лукас Щром.

-          Да, разбира се. Герхард е умрял миналото лято!

-          Но Вие чувате ли се какви ги говорите? Как ще е умрял миналото лято?

-          Спокойно, всичко ще Ви обясня – невъзмутимо отвърна инспекторът.

-          И кой го е убил? – продължаваше да недоумява професорът.

-          Убиецът е братът на Герхард.

-          Ама Вие съвсем се побъркахте… Не мога да стоя и да слушам повече…. – гневно извика Лукас и тръгна да си ходи.

-          Седнете, моля, сега всичко ще стане ясно. Но първо искам да Ви представя един човек.

В този момент вратата бавно се отвори и вътре пристъпи мъж на около петдесет години.

-          Герхард! – извика Лукас. – Нали беше умрял?

-          Умрял е наистина. Дами и господа, представям Ви Иван.

Чуха се възклицания.

-          Всичко започнало преди около петдесет години, когато в едно семейство в България се родили три момчета близнаци. Родителите били с нисък социален статус и взели решението да задържат само едно от децата, а другите две дали за осиновяване. Появила се подходяща двойка много богати чужденци, които взели момчетата. Вие, хер Лукас, знаехте ли, че с брат Ви сте били осиновени и защо не ни казахте?

-          Да, бяхме наясно, но не виждам каква връзка има това и защо е трябвало да Ви информирам.

-          Защото сте били родени в България.

-          Нямах никаква представа, никога не сме се интересували от биологичните си родители.

-          За разлика от вас обаче Иван е знаел за съществуването ви и в един момент от живота си е решил да ви потърси. За целта пуснал дори обява и един ден получил писмо от мъж, който смятал, че вероятно е негов брат. Той се казвал Асен и работел като екскурзовод с немски език. Двамата се срещнали, приликата била наистина поразителна, но скоро разбрали, че нямат никаква роднинска връзка. Това била просто една от онези шеги на природата. Иван продължил да търси братята си. И ето че през миналото лято Герхард решил да прекара почивката си в България. Пристигнал тук, но по време на една от туристическите обиколки се натъкнал на екскурзовода Асен. Последният веднага осъзнал, че срещу него стои един от близнаците на Иван. Нямало как да не забележи и високия социален статус на немския турист. Тогава на Асен му хрумнала идея – да се възползва от физическата прилика и от факта, че говори перфектно немски език и да заеме мястото на Герхард. Представил се за Иван и му разказал историята за тримата близнаци. Сигурно си спомняте, че брат Ви Ви е казал, че е открил нещо странно в България, но щял да Ви каже след края на пътуването си, защото сам още не е бил сигурен. След няколко дни Асен поканил Герхард на разходка. Това обаче била последната разходка на брат Ви, защото когато се отдалечили достатъчно от града, Асен го намушкал с нож и заровил трупа до брега на река Ямска. Набързо заел мястото му в хотела, но после уж спешно му се наложило да се прибере в Германия, където пък все измислял причини да Ви отбягва, хер Щром. Без проблем се представял за Герхард пред всички, но знаел, че Вас няма да успее да заблуди. В продължение на една година Асен живеел спокойно и охолно.

Но един ден през тази година Иван попаднал на статия за Вас, г-н Лукас Щром, от снимката веднага осъзнал истината. Започнал да проучва семейството Ви и така стигнал до Герхард. Решил да го покани в България, защото предполагал, че Вие сте по-зает.

Герхард-Асен първоначално отказал, но Иван му предложил в такъв случай той да замине за Германия, тъкмо щял да се срещне и с Вас, хер Лукас. Това щяло да бъде катастрофа за Асен и той бързо се съгласил на пътуването до България. Когато обаче се срещнал с Иван, той го познал, заплашил го и го притиснал да му разкаже всичко. Асен си признал и предложил да покаже на Иван къде е заровил трупа. Така двамата се озовали до реката, а когато Иван се навел да види мястото с останките на брат си, Асен се опитал да го удари. Иван обаче очаквал подобно развитие, успял да избегне удара, грабнал един камък и замахнал към нападателя. В миг установил, че той е мъртъв. В паниката си го блъснал в реката и взел грешното решение от този момент нататък той да се представя за Герхард, за да избегне обвинение в убийство. Прибрал се в хотела, а на сутринта излязъл с групата. За негов лош късмет обаче туристическата програма включвала разходка с лодка по река Ямска. Когато се озовали на мястото на събитията от предишната вечер, нервите му не издържали, Иван се почувствал зле и пожелал да се разходи пеша. Нататък историята ви е известна. Само ще допълня, че когато прибирайки се приближил хотела и видял полицейски коли отпред, той знаел, че трябва да се покрие и да се превърне отново в Иван.

-          Но как разбра всичко това? – попита Костов.

-          Първото нещо, което ме насочи по пътя, беше информацията от лодкаря. Човекът, на когото било прилошало, имал татуировка със змия. Описал я подробно как минавала по средата на тялото и изведнъж това ми напомни за баща ми и белега му от сърдечна операция. Точно с такива размери и точно на същото място. Замислих се дали пък татуировката не криеше някакъв белег. Разбира се, нямаше гаранции, че съм прав, но си струваше да проверя. За целта се срещнах с мой стар приятел - доктор Андреев, който ме подкрепи в разсъжденията ми. Помолих го да провери всички сърдечни операции в областта на мъже около възрастта на жертвата и за радост попаднахме на пациент на име Иван, чиято рождена дата съвпадаше точно с тази на Герхард. Разровихме медицинското му досие и снимката му ме шокира – лицето беше същото. Взех адреса му и реших да го потърся.

Междувременно един от останалите германски туристи споделил пред Силвия, че е виждал Герхард и при предишното си посещение в България. Свързах това с разказа на хер Лукас, че Герхард е почивал тук и предишната година. Но нещо все ме глождеше, защото туристът бе споменал продавач, екскурзовод или уличен музикант. Нямаше как да проверя уличните музиканти, нито всички продавачи, но нищо не пречеше да посетя Националния туристически регистър. Досещате се, че от вписаните екскурзоводи Асен веднага ми се наби на очи. От негови колеги разбрах, че от една година бил в чужбина.

И така, имаше четирима мъже с еднаква външност. Оставаше ми да намеря Иван и да му разкрия, че знам достатъчно. Той призна останалото.

Сред слушателите настана суматоха. Всеки обясняваше на човека до себе си как и той е имал подобни подозрения. Не след дълго групата реши да се разотива. Лукас Щром се приближи към Силвия.

-          Бихте ли ми оказали честта да вечеряте с мен?

Младата жена се усмихна и потвърди. Тогава професорът добави:

-          И силно се надявам да не сте моя сестра…