Нямаше представа за времето...
Сякаш нощта поглъщаше и нея, и всичко, клонящо към логика и разумна мисъл. Очите ù странно пусти се взираха и търсеха там, където се простираше нищото. Залъгваха себе си, че търсят доказателство, знак, който да донесе отговорите, които така отчаяно търсеше. Само разбиващите се вълни издаваха мястото, на което в момента се намираше. Място с вкус на горчиви спомени, гласове от миналото и мирис на изгубени младини. Вятърът така добре познат, но все още страховит, пилееше косите ù, и все повече я подчиняваше на волята си. Мислите ù бушуваха, кънтяха и не намираха покой, подобно на бурния океан пред нея. Спомените я носеха ту в една посока, ту в друга, разбивайки и последната стена от безразличие, градена така старателно с годините, а разбита само с няколко удара на бреме, тежало цял живот. Емоциите бавно, но със страшна сила надделяваха в старицата. Чувства отдавна забравени, картини от отминал живот, болка от настоящето и страх от бъдещето. Нейното време изт ...