Студен вятър подухваше във влажната януарска вечер, когато излязъл от лекции, младият студент Симеон Любенов закрачи по кишавия тротоар на една от кривите улички в посока Орлов мост. Ледът се топеше и водата в зиналите по асфалта трапове криеше опасности както за коли, така и за пешеходци. Канализационните шахти мъчно смогваха на стичащите се потоци кал. Топло облечен и в добро настроение, младежът въздъхна облекчено и с бързо темпо се отправи към свободната от задължения и лишена от задръжки студентска зона на София. Той бе слаб за своите 21 години с леко изнежен вид, нисък, рус, с обло малко лице. Високите скули караха и тъй леко дръпнатите му очички да се присвиват като на хитър туземец, а широката и често усмихваща се уста му придаваше детски чар. Вдлъбнатата навътре брадичка и малкият чип нос като на игрива маймунка, издаваха лек и небрежен характер.
За да изпълни със съдържание, различно от академични размишления, краткото разстояние до автобусната спирка, младежът често прибягва ...