Oct 3, 2017, 6:18 PM  

Младенецът 

  Prose » Narratives
1960 2 11
6 мин reading
– Усетих как сънят си отива, духвайки в клепачите ми, и инстинктивно отворих очи. Манастирът беше още тих, но това бяха миговете преди разкъсване на тишината. След малко клепалото ще удари. Усещам го с цялото си същество. А и как иначе? Вече двадесет години съм тук. Когато чичо ме доведе, бях още дете. Татко и мама набързо си отидоха от туберкулоза. И за мен се страхуваха, но аз излязох жилава. Тогава баба каза на чичо да ме доведе в манастира. Да ме хариже на Бог, щото той имал нужда от мене и аз от него. И чичо ме доведе. Тогава манастирът бе току-що построен и имаше много момичета на моята възраст. Сега вече сме жени. Жени ли? Тук, вътре, си останахме деца. Много изживяхме. Набези от разбойници и какви ли не други. Обаче издържахме. А и как иначе? Манастирът всъщност е скрит в голяма планинска пещера. Само главният вход е външен, но той се затваря с тежка порта, зад която има коридор и друга порта. Добре е било замислено и няколко пъти се спасявахме от сигурна гибел...
Трябва да ста ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова All rights reserved.

The work is a contestant:

Разказ на свободна тема »

2 Position

Random works
: ??:??