Много тънки тея панели

Много тънки тея панели, бе
Днес мъжът ми взима заплата. Аз като една свестна жена седя и го чакам. Мечтая си да се прибере с две пълни торби, та да напълни хладилника, щото е празен. Минава десет. Няма какво да чакам, събличам се и лягам. Захвърлям дрехите си на дивана, а с тях и мечтите. Навличам неговата пижама напук, та дано се сети, че нощницата ми в началото не беше дантелена, а стана такава от много пране. Дано се сети да ми купи нова. Въртя се в леглото и се опитвам да заспя, за да не усетя кога ще се довлече на четири крака до леглото. В такива моменти ми иде да му вдигна такъв скандал, но не го правя, за да не доставям удоволствие на съседите. След толкова години брак ние не си говорим нормално, ние само се караме. А заради пусти съседи напоследък само мълчим. Защото не издържам Иванова като почне:
- Снощи пак ли се карахте? Ама и ти си една... Не му даваш една биричка да изпие с приятели.
 Тя не знае, че той пие биричка като беалкохолно към ракийката. Или пък Георгиева от долния етаж. С тая ехидна усмивка:
- Мислех, че ви няма, но снощи ви чух. За десет лева му се караш. Десет лева пари ли са на днешно време?!
 Как няма да му се карам? Напил се в махленската кръчма, седнал в едно такси и казал: „Карай ме за дома!” Оня го въртял за десет лева около блока. После му казал:”Друг на мое място щеше да те ошушка.” И после се черпили...Какво да й обяснявам.
Сутринта се разминаваме като глухонеми из кухнята. Като надигна тоя моя минералната вода, къде го побра това шише?
 - Пиеш за да гасиш пожара от снощи? – съскам през зъби. Той се усмихва и ми казва:
- Утринната вода е най-хубавата!
- Не можа ли да се прибереш по-рано или както винаги ставаш последен от маса?
- „Все някой трябва да бъде последен!”, руска поговорка.
 - Сега ще съм като пияна цял ден. Как ще ходя на работа? Заради тебе не съм спала цяла нощ, въртях се като луда в леглото.
 - „Животът не е ложе от рози”, английска...
- Не помня вече от кога не си се прибирал като нормален човек.
- „Споменът за лошото има дълга следа, споменът за доброто си отива бързо.” Френска.
 - Престани, в гроба ще ме вкараш с твоите бръщолевения!
- „Важно е не колко дълго, а колко хубаво си живял.”, гръцка.
Полудях. Започнах да крещя от нерви, но се задавих и спрях. Той пак имаше готова мъдрост:
- „Който е взел твърде високо /тон/ няма да завърши песента.” Немска.
 Грабнах солницата от масата и я запратих към него. Не уцелих. Той се наведе и я вдигна:
- „Не е достатъчно да се целиш – трябва да улучиш.”, немска.
- Абе аз не те уцелих, ама като ти гледам ужулената ръка, сигурно снощи сам си се подредил. Кой знае колко си падал и ставал. Така ти се пада!
 - „Лош е онзи файтонджия, който не е падал от капрата.”, сръбска.
 - Повече няма да говоря с теб, магаре с магаре такова!
- „Едно живо магаре е по-полезно от един мъртъв лекар”, италианска.
- Ако знаех какъв си, никога нямаше да се омъжа за теб!
 - Знанието винаги идва твърде късно.
- Какви мъже ме искаха, с положение, а аз, глупачката...
- „По-добре жив чирак, отколкото погребан император.”, френска.
- Да бях умряла - по-добре, вместо така да се мъча!
- „Не е далеч от смъртта този, който мисли за нея.”, амхарска.
 - Я дай заплатата тук! Дай да видя какво е останало от нея. Ние сме без пари, той по кръчми ходи.
- „Богатството е нищо без здраве.”, английска.
- Обувки нямам бе, няма с какво да ходя на работа, разбираш ли?
 - „Който не е виждал ново и на износеното се радва”, руска.
- Хайде да излизаме, че закъсняваме за работа! Довечера ще се разберем с тебе... Разминаваме се със съседите от първия етаж. Хората ни кимат.
- Кажи „Добър ден!” на хората – просъсквам му усмихвайки се.
 - „Денят може да се хвали едва вечерта.”, английска.
Зад гърба си чувам: „Какво културно семейство!” Новодомци са, затова така говорят.