Във всяко малко населено място читалището е онзи важен духовен храм, без който не може да има просвещение. То те учи на любов към книгите, на обич към родното и българското, съхранява миналото на родното ти място и те оформя като българин. Още от дете ти се свързваш с него по всякакъв начин – дали ще е заради библиотеката към читалището, която трябва да посетиш заради спъска с книги за прочит през лятото, или ще е заради някоя певческа и/или танцувална школа, която посещаваш, ти ставаш част от живота в него. И него го има заради всички нас.
Моето читалище в град Пещера ме оформи като личност и творец. То не спираше да обогатява културата ми и да ми дава знания наред с училището. То откри в мен силните ми страни и не се спря пред нищо, за да ги развива. Превърна ме в едно от децата си и ме приюти под стряхата на книгите си. Запали искрата на твореца у мен и ме провокира не само да чета, но и да пиша. Подсказа ми, че дори и в малките градчета може да има смели творци, които да си заслужа ...