Тази история...моята история - е изповед. За ваш късмет тя е най-горещата и скандалната история от всички. Разкажете я на някой свещеник и той ще ви посъветва да се учите от греховете ми. Аз не съм по голям католик от Папата, но съм срещал достатъчно свещеници, за да научи едно нещо за изповедта: ТЯ ВИНАГИ Е АНОНИМНА.

Така в духа на анонимността, наричайте ме: Вал.

Не се тревожете, няма да свърша в нечий здрави ръце преди да съм ви разказал всичко. Макар , че докато пиша, бих прекарал няколко блажени мига в тях...

Ако сте умни, сте се досетили, че аз съм гей... Ако не сте, ето ви два бонуса - аз съм гей и тази история е за мен...

В тази стая мъжът в мен умря. На това легло, в неговите ръце. Знам, че някой ще са шокирани, други изненадани или отвратени... Не всички са подготвени за това. Но повечето ми приятели и познати ще се усмихнат и ще кажат: "Знаех си, че е гей. "

Всичко това обаче вече няма никакво значение защото реших да разкажа тайните си. Тайните на един мъж, който никога не забрави от къде е тръгнал, през какво е преминал и докъде иска да стигне.

Защото това са моите спомени...

МОИТЕ ТАЙНИ

Колкото и да се опитвам да си спомня кога точно  съм разбрал, че съм гей, мисля че винаги ще стигам до момента,  когато с две приятелки решихме да избягаме в чужбина. Те тъкмо бяха завършили Френската гимназия, а на мен ми оставаше още една година за да се дипломирам. Тримата толкова искахме да променим живота си, че бяхме готови на всичко.  И така, в една чужда за мен страна срещнах първия мъж, който завладя мислите и все още не уточненият ми личен живот. Беше футболист и за моя изненада наполовина българин. Видяхме се в ресторанта на хотела в който работех и живеех. И за миг не съм подозирал, че той ще се окаже моята първа голяма любов... Във фоайето имаше монетен телефон и ме бе чул да говоря на български, когато се обаждах на майка ми. Един ден ме изчака да свърша работа, дойде при мен и каза:

- Приятно ми е, аз съм Мартин. Искаш ли да изпием някъде по питие?

Въпреки изненадата ми, че чувам българска реч, успях да огледам мъжа срещу мен. Изглеждаше добре. Висок около метър и осемдесет, с черна коса, тъмни очи и имаше поддържано и стегнато тяло. Не познавах почти никой и затова се съгласих да излезем. Отидохме да вечеряме в малък ресторант до морето и дълго говорихме за различни неща... Не беше интелектуален разговор, но пък така разбрах, че бил женен, имал дъщеря на три годинки, но се развел преди година и сега бил сам. Майка му била българка а баща му малтиец. Обичал много спорта, купоните, нощния живот и понякога прекалявал с алкохола (в което след време се уверих сам) и така нататък и така нататък... Съвсем неусетно беше станало три часа след полунощ и аз поисках да се прибера. На другия ден бях на работа и затова помолих Мартин да ме закара до хотела за да поспя малко. Когато спряхме пред входа той ми зададе въпрос който в първият момент ме изненада.

- Целият съм схванат от тренировките - каза усмихвайки се. - Имаш ли нещо против да ме разтриеш?

Гледаше ме толкова умолително, че за миг ми стана смешно. Но се съгласих.

И това се оказа началото...

Но човек никога не знае какво му е приготвила Съдбата. Щом влязохме в стаята ми, Мартин се съблече и легна по корем на леглото. Направи го толкова непринудено и спокойно сякаш го правеше тук от месеци. Стоях до вратата и го гледах... Наистина имаше хубаво тяло и не толкова криви крака (все пак беше футболист). Обърна се погледна ме и попита:

- Какво става? Ще ме разтриеш ли?

Кимнах, отидох до леглото и докоснах гърба му... Усетих как потрепери и цялата му кожа настръхна. Продължавах да го разтривам а той дишаше все по-тежко и учестено, докато изведнъж се обърна рязко, хвана ме за ръката, придърпа ме до него в леглото... и ме целуна.

Лежах като вцепенен. Не разбирах какво става и не знаех как да реагирам. Мартин ме галеше, целуваше ме и в един момент разбрах, че съм гол в прегръдките на един непознат мъж.

Но не това ме плашеше...

Плашеше ме факта, че ми харесва и се чувствах добре. Тогава осъзнах, че винаги съм го искал. Не правихме секс, но нощта беше прекрасна. Толкова много страст и желание премина през нас, че на моменти се задъхвахме. Така, вкопчени един в друг заспахме доволни, без да се съобразяваме с Луната, която надничаше воайорски през прозореца, нито със Слънцето, което щом ни видя почервеня от завист и навън температурите станаха още по-непоносими...

следва продължение...