Сега, след времето което изтече от онези събития, мога да гледам по-философски на нещата. Мога да кажа че го е направил защото ме е обичал и не е искал да ме загуби. Въпреки физическата си сила той беше едно непораснало дете, което трудно губеше или казано по точно изобщо не умееше да губи. Обичаше да притежава и да обича, но мразеше да приема пораженията. Смяташе, че сам направлява живота си и винаги се опитваше да надхитри Съдбата. Беше от онези хора, които винаги се стремят да властват над някого и да притежават някой в чийто очи да се оглеждат. Неговите желания се ръководеха единствено и само от чувства и емоции и често действията му излизаха извън контрол. Но колкото и да философствам сега, тогава всичко което се случи беше лишено от всякаква разумна логика. Оказахме се в негатив в който цветовете и нюансите липсваха. Реалността беше отражение на страховете и опасенията ни и безмилостно ни въвличаше в някакъв измислен лабиринт в който ловецът преследва жертвата си а тя отчаяно се ...