Той ме откри седнала на пода на гардероба в спалнята, полюшвайки се напред-назад, докато сълзите ми се стичаха по бузите и падаха в скута ми. Черният молив по клепачите се бе размил, а устните ми се бяха подули от плач. Сърцето ми се разпадаше. Мъжът, когото обичах и който трябваше също да ме обича, манипулираше мен и целият ми свят, за да задоволява егоистичните си нужди. Пръстенът, който едно време ми бе подарил отдавна бе загубил блясъка си, но едва сега забелязах тъмнината му.
В живота ни се бе промъкнал друг човек. Жена. Двадесетгодишна. Млада. Красива. Бе успяла да се намърда между нас и да открадне сърцето му. Знаех, че трябваше да продължа напред и да го напусна. Друга вече бе заела моето място, докато аз се борех с живота и несправедливостта, която обича да поднася.
- Анастасия... - прошепна той, без грам емоция.
За миг не му обърнах внимание. Реших, че не заслужава. Секунди след това обаче недоволството и мъката в мен изригнаха. Вдигнах глава към мъжа ми, който се води такъв ...