МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
“Добър вечер, колежке!
Днес определено имахме голям късмет. Не само, че темата ни е отлична за разработване, но и екипът, т.е. аз и ти, сме доста подходящи, а?
В предишното писмо каза, че нямаш претенции, че разбираш нещата, а мен ме нарече професионалист. Поласкан съм и за награда ти гарантирам, че ще си фенка номер едно на предаването ми, а защо не и на водещия?
Хе-хе, приемам съветите ти, лейди! Имаш уникално добри идеи. Трябва да ми разкажеш повече за тях. Какво ще кажеш утре да пропуснем лекции и да отидем на кафе?
Професорът е страшно интелигентен човек, но ти сама каза, че аз съм професионалист и мисля, че ако пропусна един ден, няма да изпусна много. Но виж, да пропусна кафе с теб? Това вече си е сериозен пропуск! Пък и забелязвам, че аз съм ти в пъти по-интересен (като човек, с когото да обсъждаш теми като глобалното затопляне и т.н.) отколкото професора, или греша?
Поздрави, Джак! “
“Добър вечер, колега!
Оценявам факта, че се опитваш да ме разсмиваш. Аз обаче държа много на това да не ти давам напразни надежди, така че не се и надявай да стана фенка на “сапуненото” ти предаване, още по-малко пък на “водещия”!
Прав си, че в последно време професорът ме отегчава, но повярвай ми, взел си се твърде на сериозно. Относно това, че си ми интересен – грешиш! Просто се падна да работя в екип с теб, нищо повече.
Хе-хе, ама си и самоуверен!
Добре, ще пропуснем лекции. Утре в 10:00ч. Ще бъда пред кафето до университета. Имай предвид, че бързо губя интерес, така че си подготви повече теми, които да обсъждаме.
Поздрави, Ашли!”
Тъкмо се готвех да си лягам, когато получих второ съобщение в пощата. Джак беше отговорил почти веднага, след като му бях изпратила първото съобщение.
“Ашли, Ашли...
Ако не ти бях интересен, изобщо нямаше да излезеш на кафе с мен. И вече е късно да отменяш срещата ни, защото, съгласи се – това ще бъде среща, а не просто кафе между колеги.
Хе-хе, нали не очакваш да ти говоря за научно-популярни теми и да разискваме законите на физиката?! Да не забрави, че след по-малко от месец трябва да представяме доклад?
Първо трябва да опозная човека, с когото ще работя. Второ, мисля, че нещата на теория ги разбират всички (или поне така се говори). Целта е да ги спечелим като публика, а колегите ни са млади хора, които се вълнуват от любовта. И трето, в една работа винаги единият е “учителят”, а другият “ученикът”. Мисля, че ролята на учител се пада на мен. Следователно ти ще бъдеш ученичката. Само внимавай да не се влюбиш в преподавателя си, защото освен интелигентен, мога да бъда и доста привлекателен.
Ще се видим утре, красавице! Лека нощ!“
Следва продължение...
© Мария Костадинова All rights reserved.