Момичетата на нощта - 8
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
След последното съобщение, което получих, ми беше трудно да заспя (макар че преди това умирах за сън). Не е характерно за мен, но изпитвах някакво странно чувство... някои го наричат вълнение. Незнайно защо, но отворих гардероба и започнах да търся подходяща дреха за срещата, така де – за кафето. След половинчасово мерене на дрехи и оглеждане пред огледалото, реших да обека червена рокля, червени обувки, бяла чанта и бяло шалче.
Вече беше 00:30 ч. Трябваше да си легна, ако исках сутринта да стана навреме. Легнах си и цяла нощ си мислех какво ще стане. Какви ли не “сюжети” изплуваха в главата ми. А ето и какво стана същност:
Когато влязох в кафето, той вече беше там. Не си спомням да съм виждала досега мъж с по-привлекателна външност. Освен това определено умееше да я използва правилно. Разговаряхме дълго и се оказа, че беше прав за това, че освен интилигентен, може да бъде и доста привлекателен. Вече не гледах на него като на колега, а като на мъж, в когото започвах да се влюбвам. И той го знаеше.
*След половин месец*
С Джак получихме грамота за най-добър екип. Нашият доклад определено се хареса не само на професора, но и на колегите. Нещата между мен и Джак се задълбочиха. Вече сме заедно като двойка. Не мога да опиша колко съм щастлива. Преди да срещна него, аз бях загубила вяра в любовта и дори не се надявах да срещна някой, който ще ме обича. Наистина не го вярвах. Но ето че Джак е тук, за да ми докаже, че колкото и да казвам, че няма да се влюбя – то ще го направя, колкото и да казвам, че няма да се доверявам – то ще го направя.
Следва продължение...
© Мария Костадинова All rights reserved.
